Единицата е обозначена като „вулканогенно-седиментогенен комплекс (Свободиновска група)” от Йорданов (1996ф). Според автора тя включва литотела от всички фациеси „на открито море” в рамките на Кърджалийската вулкано-тектонска депресия (понастоящем – Леново-Крумовградски вулкано-седиментен трог). Обозначавана е и като „вулканогенно-седиментогенна задруга” от Нафтали и др. (1994ф) и В. Георгиев и др. (1995ф). На Геоложката карта на България в М 1:100 000 материалите на групата са описвани като „задруга на първи среднокисел вулканизъм”, а от Боянов, Горанов (1997ф) – като „комплекс на първи среднокисел вулканизъм”, поделен на „лавово-пирокластична задруга” и „задруга на тефроидния флиш с олистостроми”.
С номинирането на две свити – Лисичарска и Пъдарска, името на групата се официализира. Освен тях в състава ù са отделени редица неофициални разнорангови единици, които доохарактеризират сравнително пъстрия ù и разнороден строеж.
Като официална литостратиграфска единица групата се въвежда в Обяснителна записка към Геоложка карта в М 1:50 000 – к. л. Комунига (Йорданов и др., 2008a).
Според определението групата обединява продуктите на няколко повече или по-малко устойчиви фациеса, всеки от които отговаря на определени регионално или локално обособени зони от трансформирания приабон–ранноолигоценски басейн.
На територията на картните листове Черничево и Кехрос от състава на групата присъстват само материали на Ирантепенския вулкански комплекс.
Вулканският комплекс обединява продуктите на Ирантепенския вулкан (Р. Иванов, 1960), от където произлиза името му. Под наименованието „Калабашки” и с указания ранг единицата се разглежда от В. Георгиев, Милованов (2003). Подробна историческа справка за комплекса е направена в Обяснителната записка към к. л. Студен кладенец – М 1:50 000.
Комплексът е изграден предимно от среднокисели вулкански скали – преобладаващо андезитови по състав лапилно-блокови и пепелни туфи в незакономерна алтернация и преходи в лавобрекчи, лавови потоци и секущи тела (некове, линейни канали).
Приабонската възраст на скалите е доказана с K-Ar датировки и фаунистични определения. Това, както и взаимоотношенията им със скалите от другите единици, определя възрастта им като приабонска.
В пределите на картния лист Ирантепенският вулкански комплекс е представен само от андезитови по състав лави.
