Единицата е означена под това име за първи път от Йорданов (в: Саров и др., 2002ф) по името на с. Иваново, Хасковска област, без да са следвани изискванията при въвеждането на официалните литостратиграфски единици.
Към състава и са причислени отделените от Горанов, Боянов (1996) Бисерска и Лешниковска свита, отнесени от номиниращите автори към обема на Крумовградската група. Главните основания за това са установените на различни нива взаимоотношения на преход и зацепване с приабонската брекчоконгломератна задруга в самия типов разрез на свитите и в Ибреджекския хорст (Йорданов в: Саров и др., 2006ф).
При настоящите изследвания Йорданов и др. (в: Саров и др., 2006ф) означават тези седименти като „Подрумченска свита”. Така съставът на групата придобива следния вид: Бисерска свита, Лешниковска свита и Подрумченска свита. Като официална литостратиграфска единица Ивановската група се въвежда в Обяснителната записка към Геоложката карта в М 1:50 000 – к. л. Харманли (Саров и др., 2008а).
В регионален план скалите на групата изпълват Припекското съставно понижение. В рамките на изследваната площ в класическия си вид са представени само материалите на Подрумченската свита.
Възрастта на групата съобразно стратиграфската и позиция се определя като приабонска.
Скалите на Ивановската група представляват изключително континентални седименти, продукт на различни фациеси. Те са пъстрооцветени и се характеризират с преобладаващо груботеригенен пълнеж и разнообразен литоложки състав.
4.1.3.1. Подрумченска свита (PE3)
Като официална литостратиграфска единица под това име свитата е номинирана при настоящото изследване на Източните Родопи. Въвеждането и се прави в Обяснителната записка към картен лист Крумовград и Егрек – М 1:50 000 (Саров и др., 2008b), където се намира географският епоним (с. Подрумче) и типовият разрез.
Скалите на свитата са означавани с различни термини – свита, хоризонт, подхоризонт, задруга. Общото в тези наименования е литоложкият състав – брекчоконгломератен (Костадинов и др., 1957ф; Боянов и др., 1959ф; Горанов, 1960; Боянов и др., 1961ф; Горанов и др., 1995; Саров и др., 1996ф).
На к. л. Черничево Подрумченската свита е разпространена в околностите на вр. Карталтепе на ИЮИ до вр. Съртбаир, в рамките на Белоречкото грабеновидно понижение. Установява се още южно от селата Овчица и Доборско, където участва в строежа на Крумовградската зона. В регионален план изпълва Припекското съставно понижение.
Единицата заляга несъгласно, с размив върху метаморфната подложка и скалите на Крумовгрaдската група. Покрива се с кратък литоложки преход или трансгресивно от конгломератно-пясъчниковата задруга.
Литоложкият облик на свитата се определя от брекчоконгломератите. Те се заместват незакономерно във вертикална и латерална посока от конгломерати и грубозърнести пясъчници.
Псефитните късовете са червенооцветени, с едрочакълни до валунни размери, слабо до полуобработени. Представени от нискометаморфни скали, метабазити, кварцити, кварц, гнайси, гранити, пегматити и др. Характерно е отсъствието на мраморни късове. Скалите са слабоспоени или рахли, класт- до матриксподдъражани. Матриксът е оранжево-кафяв или червено-виолетов, песъчлив до глинесто-песъчлив.
Дебелината на свитата в изследваната площ е значителна, вариращас от 300 до 500 m.
Седиментите на свитата представляват делувиално-пролувиално акумулирани континентални образувания с характерен червено-виолетов цвят. Скалите могат да се възприемат като преотложени продукти на латеритоподобна кора, развита по метаморфния терен в субаридна обстановка.
Фауна и флора в свитата не са установени, но поради факта, че прехожда нагоре в разреза в седименти с приабонска възраст, се допуска, че тези отложения са образувани в рамките на ранния приабон.
