Това е новодефинирана неофициална литостратиграфска единица, включваща няколко повече или по-малко известни скални тела с ранг на задруги. Приблизителният и обем отговаря на т.нар. въгленосно-песъчлива задруга (напр. Геоложка карта на България в М 1:100 000 – к. л. Крумовград и Сапе).
Отделянето на комплекса е мотивирано от Йорданов и др. (в: Саров и др., 2006ф). Обособяването само на теригенни по състав скали и подялбата им е основна отлика от отделения от Боянов, Горанов (1997ф) „теригенно-варовиков комплекс”.
В регионален план комплексът изпълва т. нар. Ранилистско понижение (фиг. 2 и 14).
В пределите на картния лист е застъпена само една от съставящите го задруги – конгломератно-пясъчниковата. Тя е и най-широко представената в комплекса единица в рамките на Източнородопската комплексна депресия.
4.1.4.1. Конгломератно-пясъчникова задруга (cgsE3)
Седиментите на единицата са били обозначавани с различни термини (свита, хоризонт, задруга), но без географско прилагателно в името, като литоложкият състав е индикиран чрез типовите скали или по друг начин – флишоподобен, моласов, въгленосен (Костадинов и др., 1957ф; Р. Иванов, 1960; Горанов, 1960; Минчев и др., 1964ф; Динков и др., 1968ф; Горанов и др., 1995; Саров и др., 1996ф).
Седиментите на единицата са развити основно в северозападната част на картния лист, северно от с. Чернооки и западно от с. Багрилци, където участват в строежа на Крумовградската зона. В пределите на Белоречкия грабен те са разпространени в околностите на селата Бялградец, Гугутка и северно от с. Бели дол – по поречието на р. Бяла река.
Конгломератно-пясъчникова задруга заляга съгласно, с бърз литоложки преход или трансгресивно върху скалите на Подрумченската свита. Покрива се с бърз литоложки преход или рязка литоложка граница от мергелно-варовиковата задруга (само в рамките на Крумовградската зона).
В строежа на единицата участват незакономерно алтерниращи пясъчници и конгломерати.
Пясъчниците са жълтеникавосиви, преобладаващо грубо- до неяснослоести. Те са дребно- до среднозърнести, с полимиктов състав, представен от минерални фрагменти от кварц, фелдшпат, биотит и мусковит, а свързващата ги маса е от по-фин материал, често примесен с карбонатно вещество.
Конгломератите изграждат отделни единични пластове (5–6 m) или лещи всред пясъчниците, но в отделни разкрития преобладават. Те са сиво-кафяви, с чакълни до валунни (0,5 m) размери, много добре заоблени, с матрикс-поддържана текстура. Изградени са от гнайси, шисти, амфиболити, кварц, пегматити, гранити, аплити, серпентинизирани ултрабазити. Матриксът е обилен, песъчлив до глинесто-песъчлив, рядко варовит.
Общата дебелина на задругата в Белоречкия грабен е 280 m, а в Крумовградската зона при с. Овчица достига 500 m.
В Белоречкия грабен седиментите на задругата са отлагани в континентална фациална обстановка, а в Крумовградската зона те са продукт на постепенно налагащ се морски режим.
Всред по-варовитите нива на задругата (извън пределите на картния лист) Динков и др. (1968ф) установяват приабонски фосилни съобщества. Приабонската възраст се потвърждава и поради факта, че тя прехожда бързо в мергелно-варовиковата задруга, която е с многократно биостратиграфски доказана приабонска възраст (Боянов, Маврудчиев, 1961; Минчев и др., 1964ф; Горанов и др., 1995).
4.1.5. Мергелно-варовикова задруга (mlE3)
Под същото наименование единицата е описана в Обяснителната записка в М 1:100 000 – к. л. Крумовград и Сапе (Горанов и др., 1995). В предишни изследвания тя е означавана предимно като „варовит хоризонт” (Костадинов и др., 1957ф; Р. Иванов, 1960; Горанов, 1960; Боянов, Маврудчиев, 1961; Шабатов и др., 1965ф).
Задругата се разкрива само в северозападния ъгъл на картния лист, в околностите на с. Овчица.
Разполага се с постепенен, но кратък литоложки преход върху конгломератно-пясъчниковата задруга. Покрива се рязка литоложка граница от андезитите на Ирантепенския вулкан.
На к. л. Черничево задругата е представена изключително от рифови варовици. Скалите са бели- до жълтеникави на цвят, плътни или ядчести. Изградени са главно от варовити водорасли, корали, молюски, бриозои и др. Отделни рифови тела са изградени само от колониални корали.
Дебелината на задругата на картния лист е около 25 m.
Приабонската възраст е доказана на базата на многобройни биостратиграфски данни, приведени в Костадинов и др. (1957ф), Боянов, Маврудчиев (1961), Минчев и др. (1964ф), Динков и др. (1968ф) и др.
Сподели с приятели: |
