В петрохимично отношение скалите от Планинецкия вулкански комплекс са висококалиеви риолити и трахириолити (фиг. 4). Наблюдава се силно набогатяване на K, Rb, Ba, Th, Ta, Nb и обедняване на Hf, Zr, Sm, Y и Yb (фиг. 6). Впечатление правят високите положителни аномалии на Rb и Th и отрицателната аномалия на Ba. Подобни закономерности са характерни за гранити, образувани в колизионна обстановка (по Pearce et al., 1984). Наблюдава се относително слабо изразена Eu аномалия (фиг. 7).
87Sr/86Sr отношения за киселите вулканити от комплекса имат типични корови стойности (Yanev et al., 1990; Yanev, 1998).
Табл. 1. Данни за главните оксиди (wt%), редки и елементи следи (ppm) за скали на Планинецкия вулкански комплекс
|
№
|
2270
|
R
|
1215
|
|
|
|
1
|
|
|
SiO2
|
69,38
|
70,99
|
74,12
|
|
TiO2
|
0,45
|
0,30
|
0,15
|
|
Al2O3
|
14,99
|
13,93
|
14,69
|
|
Fe2O3tot
|
3,03
|
1,888
|
1,35
|
|
MnO
|
0,06
|
0,05
|
0,04
|
|
MgO
|
0,81
|
1,63
|
0,54
|
|
CaO
|
2,12
|
1,66
|
0,82
|
|
Na2O
|
3,11
|
3,13
|
2,59
|
|
K2O
|
4,06
|
5,16
|
4,06
|
|
P2O5
|
0,24
|
|
0,02
|
|
З.П.Н
|
0,84
|
|
1,08
|
|
Влага
|
0,51
|
0,47
|
1,73
|
|
Сума
|
99,6
|
99,21
|
1 01,19
|
|
Sc
|
4,2
|
|
|
|
Zr
|
137,8
|
|
|
|
Hf
|
3,04
|
|
|
|
Nb
|
14,44
|
|
|
|
Y
|
11,97
|
|
|
|
Th
|
21,19
|
|
|
|
Rb
|
270,3
|
|
|
|
Sr
|
148,2
|
|
|
|
Ba
|
728,3
|
|
|
|
La
|
52,4
|
|
|
|
Ce
|
44,87
|
|
|
|
Sm
|
3,92
|
|
|
|
Eu
|
0,56
|
|
|
|
Y
Местоположение:
b
|
1,45
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
1215
|
|
6
Източник:
1 Р. Иванов 1963
50 м SSE oт с.Сладкодум
|
2270
|
|
750м NW от с.Морянци
|
R
|
1
|
С. Попско
|
Фиг. 7. Схематичен хондрит-нормализиран модел за разпределението на редкоземните елементи (REE) за скали от Планинецкия вулкански комплекс. Нормализацията е по Nakamura (1974)
Фиг. 6. Многоелементна спайдърграма нормализирана към ORG (по Pearce et al., 1984) за скали на Планинецкия вулкански комплекс.
4.1.9.3. Комплекс на късния базичен вулканизъм
Комплексът на късния базичен вулканизъм е изграден от вулкански и субвулкански скали предимно с базичен състав. Подразделя се на няколко типа поради пространствена обособеност и специфични петрохимични характеристики. Обстойни изследвания върху петрохимичните особености на разглежданите скали правят Маврудчиев (1964) и Marchev et al. (1997, 1998, 2004, 2006).
Анализите от скали на Планинецкия тип попадат основно в полето на трахибазалтите. Характеризират се с високи стойности на К2О (3,6–4,09 wt%) и някои от анализите (Bz18, 2233) отговарят на критерия на Foley et al. (1988) за ултракалиеви скали – К2О/2>Na2O и MgO>3wt%.
Анализите от скали на Авренско-Черничевския тип попадат в полето на базалтите, трахибазалтите, базанититите и тефритите. За разлика от скалите от предходния тип се характеризират с по-ниски стойности на К2О (1,87–3,24 wt%), които са приблизително равни или по-ниски от тези на Na2O.
Спрямо съдържанията си на К2О всички вулканити от комплекса се характеризират като високо-калиеви (фиг. 9).
На харкеров тип диаграми (фиг. 10) са представени зaвисимостите между основните петрогенни оксиди и SiO2. Скалите от Планинецкия тип се отличават спрямо тези от Авренско-Черничевския с по-ниски стойности на Al2O3, TiO2, Na2O и по-високи на CaO, MgO и K2O.
Спайдърграмите за елементите следи от различните типове от комплекса на късния базичен вулканизъм показват контрастно различаващи се характеристики (фиг. 11). Тези от Планинецкия тип имат характеристиките на калциево-алкалните базалти от деструктивните зони на плочите (по Thompson et al., 1984). При скалите от Авренско-Черничевския тип се наблюдават характеристики на океанско-островни базалти (по Thompson et al., 1984), което ги отделя и от всички вулканити в Източните Родопи. Стойности на тежките REE са значително по-високи (до над 10 пъти) спрямо хондритовите. При скалите от Планинецкия тип се наблюдават слабо изразени негативни Eu аномалии (фиг. 12), докато при тези от Авренско-Черничевския такива липсват или се наблюдават слабо изразени положителни, което отговаря на първичния им състав.
Планинецкият тип алкални базалти имат 87Sr/86Sr – 0,7064 (Marchev et al., 1998, 2004), което показва че скалите са претърпели еволюция. Скалите от Авренско-Черничевския тип имат най-ниските 87Sr/86Sr – 0,70323–0,70338 (Marchev et al., 1998, 2004) отношения от всички вулканити в Източните Родопи и съответно най-примитивен състав. Според авторите (Marchev et al., 1997, 1998, 2004, 2006) присъствието на ксенолити от шпинелови лерцолити в някои от тях потвърждава техния мантиен произход. Термобариметричните изследвания и сравнения с експериментални постановки показват, че мантийните ксенолити са формирани от водонаситена (>3 wt%) базична магма при налягане от 14–9 kbar (45–30 km) и температура 1200–850 оС (Marchev et al., 2006).
Табл. 2. Данни за главните оксиди (wt%), редки и елементи следи (ppm) за скали от комплекса на късния базичен вулканизъм
|
Планинецки тип (Pl)
|
Авренско-Черничевски тип (A-ch)
|
№
|
10
|
11
|
Bz18
|
2233
|
2
|
4
|
BZ 23-1
|
5
|
3
|
IEG-01
|
IIEG-01
|
GJ-17
|
IIEG-04
|
7
|
GJ-04
|
9
|
STR-10
|
|
1
|
1
|
2
|
|
1
|
1
|
2
|
1
|
1
|
2
|
2
|
2
|
2
|
1
|
2
|
1
|
2
|
SiO2
|
46,13
|
46,18
|
47,78
|
49,39
|
43,32
|
44,44
|
44,07
|
45,68
|
46,11
|
46,44
|
46,74
|
46,75
|
46,98
|
47,18
|
47,2
|
48,00
|
48,03
|
TiO2
|
0,93
|
0,88
|
0,85
|
0,94
|
1,21
|
1,96
|
1,81
|
1,90
|
2,03
|
2,01
|
2,02
|
2,23
|
2,04
|
1,83
|
2,2
|
1,39
|
2,20
|
Al2O3
|
14,13
|
13,89
|
11,70
|
12,53
|
18,51
|
18,85
|
15,92
|
19,90
|
17,26
|
16,48
|
16,68
|
16,86
|
16,87
|
18,46
|
17,1
|
19,21
|
18,04
|
Fe2O3tot
|
9,16
|
8,91
|
9,26
|
9,21
|
10,16
|
9,17
|
9,412
|
8,06
|
9,66
|
9,24
|
8,72
|
8,75
|
8,66
|
8,32
|
8,08
|
6,40
|
8,42
|
MnO
|
|
|
0,17
|
0,16
|
|
|
0,12
|
|
|
0,15
|
0,16
|
0,18
|
0,15
|
|
0,17
|
|
0,20
|
MgO
|
6,18
|
8,44
|
8,88
|
8,87
|
7,13
|
5,64
|
8,45
|
6,66
|
6,55
|
7,61
|
7,38
|
5,96
|
7,46
|
6,02
|
5,93
|
6,00
|
4,51
|
CaO
|
9,88
|
11,42
|
10,54
|
9,55
|
10,49
|
9,68
|
9,28
|
8,56
|
8,62
|
10,10
|
9,35
|
8,49
|
9,59
|
8,66
|
8,49
|
7,60
|
8,39
|
|
Сподели с приятели: |
