За първи път се споменава като „Планинецки комплекс” от Милованов (в: Саров и др., 2000ф) за скали, продукт на Лозенския вулкан (к. л. Славяново М 1:50 000). Като „Планинецки риолитов комплекс” се въвежда от В. Георгиев, Милованов (2006). Наименуван е на с. Планинец (к. л. Маджарово М – 1:50 000). Р. Иванов (1960) включва тези скали към „хоризонт на III кисел вулканизъм”. На Геоложката карта на България в М 1:100 000 (к. л. Крумовград и Сапе) риолитовите тела са отнасяни към „дайков тензионен комплекс”.
Следвайки възприетия при настоящите изследвания принцип за обозначаване на комплексите от вулкански скали именно като „вулкански”, ние и тук използваме тази съставка на името. Така се прави разграничение с влагания в тях смисъл на комплекси от смесени скали при въвеждането им от В. Георгиев и Милованов като официални литостратиграфски единици.
Единицата е представена предимно от риолити и свързаните с тях пирокластити (извън пределите на изследваната площ). Риолитите изграждат линейно удължени, неправилни или изометрични тела, подредени в зона със ЗСЗ–ИЮИ направление – Планинецка тензионна зона (Р. Иванов, 1960).
По взаимоотношенията със скали от другите единици и изотопни датировки на риолити от комплекса, възрастта условно се приема за рупел-хатска.
В регионален план Планинецкият вулкански комплекс е поделен на две единици: една слоеста – пирокластична задруга и друга, обединяваща секущите риолитови тела. В пределите на картния лист се разкриват единствено скали от втората единица.
Риолити (PlρOl1-2). Р. Иванов (1960) отнася тези скали към „екструзията на фелзитовите риолити”. В Обяснителната записка към Геоложката карта на България в М 1:100 000 (к. л. Крумовград и Сапе) са причислявани към „дайки и тела от риолити – Планинецки тип”.
В пределите на картния лист единицата се разкрива в района на вр. Кючуктепе на юг към с. Тинтява и на изток към селата Конници и Нова ливада.
Скалите на комплекса просичат метаморфити от подложка, а се секат от скали на комплекса на късния базичен вулканизъм.
Фиг. 3. Данни за изотопната възраст на скали от вулкански комплекси и подкомплекси, включени в пределите на картния лист (данните са по: Lilov et al., 1987; Marchev et al., 1997, 2004; V. Georgiev et al., 2003; Milovanov et al., 2005). Заб. точността на изотопната възраст, цитирана в Lilov et al., (1987), Milovanov et al. (2005) е ±2 млн.г. (Лилов, 1975)
Единицата е представена от екструзивни куполи, неправилни или линейноудължени тела, къси лавови потоци и дайки. В някои случаи се наблюдава добре изразена призматична напуканост. Скалите са сиви, белезникави, а понякога кафеникави вследствие на ожелезняване. Текстурата им е масивна, като в периферните участъци на телата са автокластично брекчирани. Структурата е порфирна, ивичеста, флуидална. Минералният състав е представен от кварц, плагиоклаз (андезин-олигоклаз), санидин и биотит. Основната маса е микрозърнеста, сферолитова, на места микролитова. В някои участъци скалите са хидротермално променени.
K-Ar датировки за скали от Планинецкия вулкански подкомплекс са в рамките на 27–27,5 Ма (Lilov et al., 1987). Ar-Ar датировки на сходни скали дават значително по-ранна възраст – 31,82 Ма (Marchev et al., 2004) и дори 32,88 Ма (Marchev в: Bonev et al., 2006b). Тези факти, както и взаимоотношенията им със скали от другите единици, дават основанието (макар и с известна доза условност) възрастта им да се приеме като рупел-хатска.
