Мигматизирани биотитови гнайси (Kr/mbg). Мигматизираните биотитови и двуслюдени гнайси се разкриват между селата Белополци, Дисевица, Падало и Бубино. Често се наблюдават и преходи към амфибол-биотитови гнайси. Те са сиви на цвят скали с ясно обособена левкосома, огъната в мигматични гънки. Левкосомите са кварц-плагиоклазови. Гнайсите са интензивно катаклазирани, като на повечето места са вторично заръждавели и силно изветрели. Изградени са от плагиоклаз, кварц, калиев фелдшпат, биотит и мусковит. Вторичните минерали са представени от пелитови и епидотови продукти, хлорит, серицит и безцветна слюда.
Амфиболити (Kr/а). Амфиболитите изграждат съществена част от разреза на Крумовишката литотектонска единица. Те са под форма на лещовидни тела с различна големина, включени в гнайсовия разрез. Разкрития от масивни амфиболити са установени в района на селата Бубино и Попско. Макроскопски са масивни, среднозърнести скали, порфиробластни по граната. Основните скалообразуващи минерали са представени от амфибол, плагиоклаз, кварц, епидот, гранат и хлорит. Като акцесорни се описват титанит, апатит, рутил, магнетит и циркон. Haydoutov et al. (2004) ги характеризират като метагабра (Бубинско метагабро), продукт на дъгов (бонинитов) магматизъм.
Серпентинизирани ултрабазити (Kr/ub). Лещи от серпентинизирани ултрабазити се срещат на различни нива от разреза на единицата, сред гнайсите или в асоциация с метагабра и еклогити. В регионалната позиция на Крумовишката литотектонска единица, те много често са концентрирани в основата на разреза. В рамките на к. л. Маджарово по-големи тела са установени в района на селата Бубино и Черничино. Множество малки серпентинитови лещи, включени в разреза от мигматизирани гнайси се наблюдават между селата Белополци, Дисевица и Падало. Лещите са с масивна текстура, без фолиация. Скалите са тъмно – до светлозелени и виолетови в зависимост от променителните продукти. Изградени са основно от хризотил и антигорит, сред които в отделни гнезда се наблюдава и талк. Най-голямото ултрабазичното тяло при с. Бубино е с площ от 1 km2. В него се наблюдава първична ритмичност, която се бележи от различно дебели ритми, изградени от дунити и перидотити. Дебелината на ритмите е от 1–2 см до 2–3 m. Ритмичността се установява и микроскопски. Първичната минерална парагенеза е представена от оливин, клинопироксен и ортопироксен, които характеризират скалите като дунит-перидотити. Вторичните процеси са довели до серпофит-хризотилова, лизардит-хризотилова и антигоритова серпентинизация, тремолитизация и др.
