По-подробно принципите на подялба на палеогенските скали в Източните Родопи и произтичащите от това вулканоложки и тектонски интерпретации са изложени в обяснителните записки към картните листове в М 1:50 000 Студен кладенец и Сусам.
В настоящата обяснителна записка си въвеждаг 6 нови палеогенски официални литостратиграфски единици – една слоеста (Малкопоповска свита) и 5 неслоести, като две от тях са с ранг на вулкански подкомплекси –Коджакаракаянски и Габеровски, а три са основни – Малоречки шошонити, Менекенски латити и Юмурчалски латити.
4.1.2. Крумовградска група – неподелена (KgGPc-E2)
Обособяването на старопалеогенски седименти от състава на т. нар. брекчоконгломератен хоризонт в Източните Родопи се прави за пръв път от Atanasov, Goranov (1984). С въвеждането на две свити – Шаварска и Кандилска, Крумовградската група е номинирана като официална единица от Goranov, Atanasov (1992). Подробна справка относно развитието на представите, набора от съставни единици (свити), както и паралела и приоритетите в наименованията спрямо Лъкинска група (Kozhoukharov et al., 1991), се прави от Zagorchev (1998).
На к. л. Маджарово групата е представена като неподелена, тъй като литоложкият пълнеж има само частично сходство с характеристиките на Шаварската брекчозна свита.
В регионален план седиментите на групата изпълват Крумовградското съставно понижение (фиг. 2 и ). В изследваната площ тези скали участват в пълнежа на Горноселското понижение. Разпространени са в землището на селата Долноселци, Горноселци и южно и ЮЗ от последното. Едно малко разкритие се установява на 3 km западно от с. Черничино.
Контактът на скалите от единица с подложката е в повечето случаи тектонски по разломи на отделяне с крехък характер. Покриват се несъгласно с размив от седиментите на Подрумченската свита.
Единицата е представена преимуществено от разнокъсови – чакълни до блокови и гигантскоблокови брекчи и брекчоконгломерати. На места брекчите се прослояват или алтернират с недебели пачки или лещи от алевролити, сиво-зелени пясъчници до псефо-гравийни разновидности. Скалите са преобладаващо здраво споени до силно уплътнени, кластподдържани. В късовия състав в някои случаи преобладават нискостепенните метаморфити – зелени шисти, филити, диабази и кварцити, но се срещат още и разнообразни гнайси, амфиболити, пегматити, левкократни гранити, мрамори и др. В района на с. Горноселци са характерни дебели пачки от мономиктови, преобладаващо мраморни брекчи. Матриксът е в подчинено количество, сиво-зелен до черен, песъчлив. На места се наблюдават тънки прослойки (5–20 cm) от дребнокъсови конгломерати с размер на късовете до 5 cm. Характерно е наличието на отделни блокове, както и самостоятелни или серии от плаки със значителни размери от брекчирани по повърхнините на хлъзгане мрамори и серпентинизирани ултрабазити. Горанов и др. (1984ф) изказват мнението, че тези скали са резултат на синседиментационни навличания на няколко нива в профила на единицата, които латерално прехождат в мономиктови брекчи.
Западно от с. Черничино Крумовградската група е представена от мономиктова брекча, изградена от черни плочести филити. Те са тектонски брекчирани и ожелезнени. Отделят се от подложката по листричен разлом на отделяне с крехък характер.
Дебелината на скалите от Крумовградската група в Горноселското понижение достига до 250 m. Западно от с. Черничино тя е около 15 m.
Основни белези на седиментите от групата са груботеригенният облик и пряката зависимост на литоложкия състав от строежа на подстилащата метаморфна подложка. На места те имат подчертано тектонски характер, обусловен от разломите на отделяне, в т. ч. листричен тип.
Хроностратиграфският обхват на Крумовградската група варира в широк интервал. По пресноводни фитофосили (Goranov, Atanasov, 1992 – за района на Крумовград) и морски съобщества (Dimitrova et al., 2001 – за района на Ивайловград) възрастта на групата се определя като палеоцен – среден еоцен.
