Редуване на биотитови шисти и гнайсошисти с амфиболити и мрамори. Над пластината от метагранитите, заляга пъстър разрез от порфиробластични по граната биотитови шисти и гнайсошисти, с лещовидни пачки от амфиболити, серпентинити и мрамори, незакономерно разпространени в разреза. Характерни за това пъстро редуване са милонитния вид на скалите и наличието на пластично милонитизирани пегматитови жили, залягащи паралено на фолиацията. Долният контакт на разреза има характер на широка зона на синметаморфно срязване, означена като Железинска. Тя се проследява между селата Кобилино и Планинец, Кокарджа дере и в тектонския прозорец, източно от с Старинско. Горната граница в рамките на картния лист се маркира от пластична компресионна зона в основата на Крумовишката единица, и от крехки и крехко-пластични срязвания в основата на Мандришката единица (евентуално продължение на Меденбукско-Орешиновския разлом на отделяне).
Биотитови шисти и гнайсошисти (B/bsh). Биотитовите и двуслюдени шисти и гнайсошисти са преобладаващата литоложка разновидност. Те изграждат широка ивица, която се проследява между селата Кобилино, Горноселци, Чучулига, Попско и Белополци.
Гнайсошистите и шистите са с добре изразен ивичест милонитен строеж. Изградени са от мусковит, биотит, хлорит, гранат, кварц и плагиоклаз. Рядко се срещат турмалин, ставролит и хлоритоид. Кварцът е съсредоточен в ивици и е динамично рекристализирал. Бялата слюда е представена от по-едри люспи, удължени и в различна степен огънати и деформирани, на места оформени като слюдени риби.Тя също е събрана в ивици, които са частично разпокъсани. Плагиоклазът варира значително по количество, а биотитът най-често асоцира с бялата слюда. Гранатът е представен с отделни по-едри порфиробласти. Турмалинът и ставролитът са като единични, но често уедрени зърна сред слюдените ивици, а хлоритоидът обикновено е запазен като дребни зрънца в гранатовите порфиробласти.
Амфиболити (B/a). Амфиболитите се срещат като лещовидни тела в разреза на шистите и гнайсошистите, където са интензино нашистени от наложената деформация. Те са ситнозърнести, мезо- до меланократни, изградени от амфибол, епидот, хлорит и фини ивички от плагиоклаз ± кварц. Повечето от тях са с белези на ортоскали – базични вулканити и габра. Рядко, но се срещат и лещи с частично запазена еклогитова парагенеза.
