Филити, аргилити, алевролити и др. (Mn/f). Установени са в района на с. Бряговец и се разглеждат (Боянов и др., 1990), като част от разреза на Долнолуковската свита на Мъгленишката група. В типовия разрез на свитата Boyanov, Ruseva (1989); Боянов, Русева (1989), отделят три основни пачки – кластолавова, олистостромна и конкреционна. В района южно от с. Бряговец са установени силно тектонизирани фрагменти от кластолавовата и конкреционната пачка, които са отразени с общ растер. Скалите са представени от пясъчници, алевролити, филитизирани аргилити, мергели и нечисти варовици, тънки радиоларитови пачки, включени в черни филитоидни шисти. Лещовидни тела от базалтови кластолави са наблюдавани в основата на седиментния разрез. Всички литоложки разновидности са засегнати от анхиметаморфни промени.Разкрития от нискокристалинни, филитоидни шисти с неясна литостратиграфска принадлежност се разкриват и в долината на р. Марешница, западно от с. Горноселци. По данни на Саров и др. (1996 ф), те представляват метаморфозирани в зеленошистен фациес мергели, аргилити, диабази и др. Пелитовите скали са превърнати в хлорит-серицитови шисти с графит. Шистите са интензивно деформирани. Наблюдават се микрогънки, ротация, микроскъсвания и др. Въпреки това личи първичната ивичестост на седиментната скала, обособен от алтернацията на аргилитови и аргилито-алевролитови ивци, понякога с присъствие на карбонат.
Структурната характеристика на скалите на Мандришката единица, обхваща плоскостни, линейни и гънкови структури в двете части от разреза – диафторизираната подложка и триаско-юрската метаседиментна последователност.
Структури в диафторизираната подложка В структурно отношение, тази част е разглеждана като автохтон на Кулиджикския навлак (Боянов и др., 1969), най-горната пластина от Източнородопския комплексен навлак (Boyanov, I., M. Ruseva, 1989) и като висящ блок на Бряговец-Брусевския разлом на отделяне (Ж. Иванов, 1998). Подробни структурни данни представят Р. Иванов (1961), М. Каназирски (1967), Burg et al. (1996) и N. Bonev (2006). Като регионална плоскостна структура се разглежда, възникналата в процеса на диафтореза кристализационна шистозност, белязана от хлоритова минерална асоциация. Проникващата фолиация ондулира, като затъва с полегат наклон към югозапад и североизток. Според Bonev (2006), лежащата в плоскостите на фолиация стриационна линейност е ориентирана преобладаващо на SSW–NNE с полегат наклон от 20º на SSW. Кинематичните критерии за посоката на пластично срязване, представени от σ тип порфирокласти и „слюдени риби”, показват SSW посока на срязване.
