Въвеждането на групата като официална литостратиграфска единица се прави в Обяснителната записка към к. л. Кърджали – М 1:50 000 (Йорданов и др., 2008b).
Групата включва всички вулкански продукти и асоцииращите с тях седименти от състава на т.нар. задруга на първи кисел вулканизъм (Боянов и др., 1992) или „комплекс на първи кисел вулканизъм” (Боянов, Горанов, 1997ф). В състава на единицата са отделени две свити – Ангелвойводска (Боянов и др., 1995) и Подковска свита (въведена при настоящото проучване в Обяснителната записка към к. л. Джебел и Кирково в М 1:50 000). Поради несъществените си различия двете следва да се възприемат като пространствени аналози, но с достатъчно отдалечени ареали на развитие, което прави отделното им индивидуализиране и номиниране по-целесъобразно. Освен тях в състава на групата се обособява и една пирокластично-варовикова задруга. Основната част от киселите пирокластити и лавовите продукти се отнасят към състава на Зимовинския вулкански комплекс. Голяма част от пирокластитите и туфитите от състава на Кърджалийската вулкано-седиментна група се въвеждат като Дъждовнишка свита (Янев, 2007)
Като основен вулкански апарат (с известна условност) се възприемат центровете при с. Зимовина, пространствено привързани към централните участъци на Звинишката кръгова структура.
В пределите на картния лист групата е представена в непълен обем – от Подковската свита и пирокластично-варовиковата задруга.
4.1.7.1. Подковска свита (PkOl1)
Въвеждането на единицата като официална, съпроводено с обстойна историческа справка, е направено в Обяснителната записка към Геоложката карта на к. л. Джебел и Кирково – М 1:50 000 (Йорданов и др., 2008c), където е разположен холостратотипът.
В рамките на изследваната площ скалите от единицата са описвани под различни имена и с различна литостратиграфска принадлежност от редица автори (Афанасьева и др., 1953ф; Боянов и др., 1958ф; В. Георгиев и др. 1999ф; Йорданов в: Саров и др., 2002ф). На Геоложката карта на България в М 1:100 000 (к. л. Крумовград и Сапе) материалите ù са причислени към „пачка от кисели туфи” от „задруга на първи кисел вулканизъм” или към „задруга на втори кисел вулканизъм” (Кожухаров и др., 1992).
В структурно отношение скалите на Подковска свита заемат части от обширното пространство на Кърджалийската депресия. В картния лист те се разкриват на сравнително малки площи под формата на няколко тесни ивици в околностите на селата Сеноклас и Малко Попово, южно и източно от с. Долно поле, както и по източния бряг на яз. Ивайловград.
Свитата покрива с размив, трансгресивно, а в някои случаи и дискордантно различни по възраст и състав скали – разнообразни метаморфити от допалеогенската подложка, седиментите на Подрумченската свита, както и конгломератно-пясъчниковата и блоково-валунно-брекчоконгломератната задруга на теригенния комплекс. Върху скалите ú с бърз литоложки преход се разполагат рифоподобни постройки от варовиковата пачка на пирокластично-варовиковата задруга, както и разнообразните кисели туфи, асоцииращи с тях. Преходът към варовиковата пачка се осъществява чрез постепенното изчистване на грубокластичния компонент и отлагане на сравнително дебела пачка грубослоести жълтеникави пясъчници с постепенно увеличаващо се във височина карбонатно съдържание. Южно от с. Малко Попово свитата се просича от Малкоречките шошонити.
Скалите, изграждащи свитата, са представени от полигенни несортирани, разнокъсови конгломератобрекчи (от гравийни до блокови) със сив до зеленикавосив цвят. На места те алтернират или прехождат в полимиктови гравийни пясъчници и варовити пясъчници с масивна текстура. Непосредствено южно от с. Малко Попово в основата на единицата се разполагат мономиктови дребно- среднокъсови кластподдържани брекчи до конгломератобрекчи. Късовете са от белезникави рифови варовици, плуващи всред неравномерно разпределен песъчливо-варовит матрикс. В останалите райони на разпространение късовият състав е представен основно от метаморфити – биотитови гнайси, серпентинити, амфиболити, гнайсошисти, шисти, ортогнайси, мрамори и кварц. Матриксът е глинесто-песъчлив до гравиен. На места в него участва кисела зеолитизирана пирокластика. Текстурата е масивна, неравномерно- до преобладаващо кластподдържана.
Всред брекчоконгломерата на различни нива присъстват недебели, неиздържани и бързо изклинващи пачки от бледорезедави, бели и сиви витрокристалокластични зеолитизирани или глинясали кисели туфи, възможно продукт на Зимовинския вулкан (?). Границите им са резки и паралелни на слоестостта.
Дебелината на свитата в картния лист варира от 0 до 50 m.
Скалите на свитата са отложени преимуществено в литоралната зона на трансформирания на раннопиренейския етап (R31) олигоценски басейн.
Главно по взаимоотношения с подстилащите и покриващите я единици възрастта на свитата е възприета като ранноолигоценска.
