Структури в триаско-юрската метаседиментна последователност Структурите в триаско юрската метаседиментна последователност (зеленошистно-филитова единица – Bonev, 2006) са представени от шистозност (фолиация), минерална линейност, шарнири на гънкови структури и критерии за посока на срязване. Ориентировката на фолиацията е с посока NNW–SSE и полегат наклон на SW и NE, подобно на фолиацията в диафторизираната подложка. Гънките са NE вергентни с ориентировка на осите NW–SE. Минералната линейност се маркира от паралелното подреждане на бели слюди и хлоритови агрегати. Тя има преобладаваща ориентировка NNE–SSW и слаб наклон на NE. Посоката на транспорт на зеленошистните скали е към NNE.
3.2.3.3. Характер на метаморфизма, време на проява на метаморфните изменения и възраст на протолитите
Условията на метаморфизъм, характерните минерални парагенези и протолитите на скалите от диафторизираната подложка са характеризирани подробно от Каназирски (1967). Отделените минерални асоциации биотит-мусковит-алмандин-кварц- плагиоклаз; синьозелен амфибол-плагиоклаз-епидот-алмандин; синьозелен амфибол-хлорит-алмандин; калцит-епидот-кварц-хлорит; калцит-хлорит и др., характеризират регресивен метаморфизъм в зеленошистен фациес – кварц-албит-епидот-алмандинов субфациес. В потвърждение за наложения характер на регресивния метаморфизъм, Каназирски описва случаи на запазени реликти от високометаморфни минерали и структури. Според него диафторезата е наложена върху протерозойски висококристалинни гнайси, шисти, амфиболити, ултрабазити и мрамори.
Нискокристалинните и анхиметаморфни скали от Мандришката и Мъгленишката група са характеризирани от Боянов и др. (1990). За Мандришката група те описват протолити на седиментни, вулканогенно-седиментни и магмени скали, представени от пясъчници, алевролити, аргилити, диабази, диабазови туфи, габродиабази, които отнасят към нормалните базалти. Установените минерални парагенези от албит-олигоклаз+хлорит+актинолит; албит-олигоклаз+епидот+актинолит+хлорит в метагабро-диабази и метадиабази, както и парагенезите кварц+хлорит+бяла слюда+албит-олигоклаз ±гранат;кварц+амфибол+хлорит±албит-олигоклаз; кварц+хлорит+калцит, в метапелити и метапсамити, характеризират регионален метаморфизъм в зеленошистен фациес. Възрастта на скалите на Мандришката група се датира като триас-юра на базата на взаимоотношенията с доказаната долноюрска възраст на скалите от Долнолуковската свита (Мъгленишка група). Измененията в скалите от Мъгленишката група се определят (Боянов и др., 1990) като анхиметаморфни.
Възрастта на Долнолуковската свита е определяна за долнокредна (Боянов, Липман, 1973; Липман, Боянов, 1976) и като горноюрско-долнокредна (Boyanov, Trifonova, 1978). Последвалата ревизия по намерени в района на Мечо ухо находки от радиоларитна фауна, определя ранноюрска възраст (Tikhomirova et al., 1988; Zagorcev et al., 1989).
