Крумовградски участък. Като „субмеридионална зона, заемаща източната периферия на Момчилградското понижение” се описва за първи път в Обяснителната записка към Геоложка карта на България в М 1:100 000 – к. л. Крумовград и Сапе (Боянов в: Горанов и др., 1995). Според авторите в състава ù вземат участие всички палеогенски седименти, седимент-вулканогенни и вулкански скали (вулканът Ирантепе), в т. ч. продуктите на т. нар. първи кисел вулканизъм. За западна граница се възприема ивицата на „втория среднокисел вулканизъм”.
В новите ни представи Крумовградският участък („зона”) включва всички палеогенски, в т. ч. палеоцен-средноеоценски и ранноприабонски скали, формирани до етапа на заложение и подстилащи и обтичащи в план югоизточният фланг на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог.
На югозапад (к. л. Крумовград – М 1:50 000) рифовите варовици от мергелно-варовиковата задруга най-често опасват като броеница вулкано-седиментното корито и така рамкират неговия периметър. Поради това в отделни участъци те могат да бъдат обособени като самостоятелна структура (бариера), но не като елемент на трога, в който се обрушват и преотлагат.
Крумовградският участък има усложнено развитие и по-особен статут. Той попада в категорията на трансзоналните тектоно-структурни подразделения, тъй като основната му – или централна, част се отнася към Североизточнородопското понижение, а западните му участъци – към гънково-блоковия комплекс на Момчилградската второразрядна структура. На к. л. Маджарово е обхванато неговото източно продължение, чийто северен фланг е преработен в резултат на събития и съответно структурообразуване, свързани със Звинишко–Ибреджекската комплексна структура.
В изследваната територия Крумовградският участък се следи по западната периферия от мантията на Белоречката подутина от ЮЗ ъгъл на картния лист до северно от с. Бряговец (северно от Тополовска река). Дължината му е около 18 km при максимална ширина от порядъка на 2,5–3 km.
В строежа на тази структура са обединени седименти, изпълващи пониженията от ранното развитие на областта, както и Ранилисткото (или т. нар. Същинско Източнородопско) понижение, запълнено от скалите на теригенния комплекс и мергелно-варовиковата задруга. От своя страна неговото разположение е един от основните фактори, определящи периметъра на Североизточнородопското понижение в новоочертаните му граници.
Ранилистко понижение. Като „Същинско Източнородопско понижение” структурата е регистрирана от Йорданов (1999b). Новото наименование (поради омонимията с наименованието на първоразрядната структура) се предлага при настоящите изследвания на Източните Родопи. В неговите рамки се осъществява първата, най-мащабна по обхват късноеоценска трансгресия. Изпълва се и се маркира от отчасти смесената (бракично-морска) седиментация в основата на теригенния комплекс и мергелно-варовиковата задруга. Залагането на треторазрядната структура се осъществява на ранноилирския R22 етап.
На територията на к. л. Маджарово попадат ограничени, разпокъсани вследствие ерозията площи от югоизточния фланг на понижението, разположени по западната граница на картния лист ЮЗ и западно от с. Белопопци, както и западно от вр. Червенец. Макар с непостоянна или незакономерна ориентация в наслояването, тук те представляват елемент от крилата на Ягодинската синклинала, докато сравнително трайните наклони в северна посока от района на с. Странджево и най-вече при с. Долно Черковище (в непосредствена близост на западния картен лист) са указание за по-късната им преориентация като част от южното крило на Бряговската синклинала в указания район.
Друг съхранен окраен фрагмент от треторазрядната структура със специфичен пълнеж е разположен в западните отдели на Горноселското понижение между ЮИ от с. Малко Попово и околностите на с. Сеноклас.
