Горноселскопонижение. Обособява се по подобие и представлява източно продължение на Крумовградския участък по северния ръб на Белоречката подутина в изследваната територия. Разполага се между района източно от селата Кожухарци и Мечо ухо и района на селата Чучулига, Долноселци до източно от с. Горноселци. Изградено е от скалите на Крумовградската, Ивановската група и теригенния комплекс, изпълващи съответните и охарактеризираните по-горе последователно наложени понижения. Структурата изгражда долните отдели на т. нар. Маджаровско стъпало (В. Георгиев и др., 1999ф) от основата на Маджаровския вулкан.
Кърджалийска депресия.Това е наложена трансзонална структура, първоначално характеризирана от Йорданов (в: Саров и др., 2002ф), а наименованието и дефиницията ù са дадени по-късно от Йорданов (в: Саров и др., 2005ф). Пълнежът на депресията се отъждествява с разпространението на Кърджалийската вулкано-седиментна група.
На територията на картния лист реликти от тази структура се маркират по седимент-вулканогенния пълнеж на Подковската свита и основно пирокластично-варовиковата задруга. Единиците подстилат отложенията на Малкопоповската свита или се разполагат директно в основата на Маджаровския вулкан. На повърхността те оформят дъга, изпъкнала на юг и редуцирана в продължение на 4 km по Черничинския разлом, следяща се от района на с. Долно поле до западно от с. Сеноклас. Североизточно от селото и СИ от яз. Ивайлоград скалите изграждат самостоятелно южното крило на Бряговската синклинала.
Маджаровски вулкан(Р. Иванов, 1960). Маджаровският вулкан е генериран на етапа R23 (фиг. 11) и е продукт на пиренейския стадий на вулканска дейност в района (около 32 Ма). Заложението му е на границата между Югоизточнородопския блок от юг и твърде активните южна периферна и източна част на ЗИКС от север.
Подобно на Нановишкия и Звезделския вулкан, началните етапи на развитие са белязани от отлагане в основата му на теригенно-туфитно-епикластични образувания, които показват твърде сходни характеристики с аналогичната пачка от долнището на Рабовски етап от развитието на Нановишкия вулкан. Понастоящем пространствена връзка между тези две единици не се наблюдава, но има основания да се счита, че такава е съществувала, което предполага относително синхронното им залагане.
Според различните автори постройката фиксира пресечницата на два и повече разлома с дълбочинен характер – Маджаровски и Ардински (Гергелчев, 1974); Авренски, Камилдолски и т. нар. Кърджалийско-Маджаровски или Ардински (Вълчев, 1995ф), и др.
Типът на съоръжението се възприема от номиниращия автор като „вулкански щит от исландски тип” (Р. Иванов, 1960) или щитовиден вулкан (Marchev, Singer, 2002). Като стратовулкан с основен централен подхранващ канал структурата се определя от Маврудчиев (1971), Маврудчиев и др. (1973). Според нас по-удачно е определението за щитовидния характер на постройката или терминът „сложен” (Макдоналдс, 1975) или „смесен тип” (Влодавец, 1984) вулкан. Гергелчев и др. (1984) и Гергелчев (1974) го характеризират съответно като калдера на разсядане или телескопирана калдера на пропадане (или обрушване – Мазников, Вълева, 1986) в съчетание с експлозивна калдера с вътрешно разположение. Въпреки че някои автори поддържат тази теза (Вълчев, 1995ф), последвалите проучвания не потвърждават наличието на структури от споменатия тип. Вместо това т. нар. експлозивна калдера от понижените централни участъци е охарактеризирана от Вапцаров (1980) като ерозионна калдера или ерозионна вулканична котловина. Същата има кръгъл контур, диаметър 1,5–2 km и се разполага по десния бряг на р. Арда в околностите на самия град. Морфоструктурата съвпада пространствено с площ на интензивна хидротермална дейност. Около нея са съсредоточени няколко малки хипоабисални (субвулкански) интрузии (Маврудчиев, Маврудчиева, 1956; Маврудчиев, 1959). Към същия условен център са фокусирани множеството радиално разположените дайки и рудни жили, бележещи заключителните етапи от развитието на вулкана.
М аджаровският вулкан е с неправилна елипсоидна форма, слабо удължена в СЗ–ЮИ посока с дължина около 16 km и максимална широчина 10,5 km. Според някои автори (Велчев и др., 1976) огнището му се заражда на дълбочина 28–22 km или (конкретно за района) на границата кора–горна мантия (Вълчев, 1995ф). По изотопни данни от лави на вулкана Marchev, Rogers (1998) доказват контаминация на астеносферна мантийна магма с 25–30% коров материал.
В Фиг. 24. Схема на кръговите структури от източната периферия на Маджаровския вулкан (по аерофотоснимки) улканската дейност е продължила около 3 Ma (Ножаров и др., 1976) с начало в ранния рупел (Marchev, Singer, 2002). Тя е протекла в субаквални условия, а в най-високите части на съоръжението – и в сухозмна среда. Рязко преобладават ефузивните прояви. По наше мнение определените от Р. Иванов (1960) и Мазников, Вълева (1986) коефициенти на експлозивна дейност – съответно 25–30% и 20%, са значително завишени. Мазников, Вълева (1986) отделят общо 10 фази в развитието на вулкана. Marchev, Singer (2002) описват три „единици” в неговия строеж – долна, средна и горна, като в долната и средната е установено смесване на лави, което предполага усложнен строеж на вулканския апарат.
Новите изследвания предлагат относително различна подялба, обсъдена при описанието на вулканския комплекс в раздел 4. Наличните данни определят вулкано-плутоничната асоциация на Маджаровския вулкан като магматичен комплекс от централен тип, при който концентричния елемент се подчертава от линейния характер и разположението на главните канали, продуцирали според нас продуктите на Менекенския и Юмрукчалския етап, както и центровете на Габеровския вулкански подкомплекс с периферно разположение. По склоновете на вулкана са развити паразитни канали, запълнени от групирани некоподобни субвулкански тела. Концентрично е разположението на новоустановените кръгови структури по източната (фиг. 24) и западната периферия на вулкана. По-големите от последните са с доказано вулканичен произход и са разположени около върховете Менекенски камъни (с диаметър 2,5 km) и Къзкая (1 km).
Горните факти не изключват първоначална активизация (мощни експлозии, последвани от първата ефузия и покровите на Коджакаракаянския етап) по хипотетичния главен канал в района на Маджарово, центриран впоследствие от интрузиите. С възникналите напрежения при внедряване на същите в горните отдели на кората може да се обяснят многобройните радиално разположени малоамплитудни и безамплитудни разломи, запълнени от скалите на дайковата формация и нискотемпературните рудни жили. Друг възможен модел е наличие в централните части на еднократно down-sag тип калдерно пропадане с неголяма амплитуда, съпроводено със слягане в приповърхностните отдели и предизвикало радиалните нарушения. При този тип „хлътване” разломите рядко достигат земната повърхност. Най-интензивно разломяване е установено при настоящето проучване в самия ограден контур на централната депресия в западния край на стената на хвостохранилището ЮИ от града.
Самите „хипоабисални интрузии” са най-вероятно внедрени на субвулканско ниво деривати на монцонитова (Marchev, Singer, 2002) или сиенитова (Marchev et al., 2002) магма и апофизи в апикалните части на голям интрузив на дълбочина 1–4 km, последван от внедряването на нова порция магма с гранитен състав (Marchev, Singer, 2002). За наличието на подобни тела свидетелства значителен по размери гравитационен минимум с интензитет 18–20 mGal, разположен между селата Ефрем (к. л. Славяново – М 1:50 000) и Малко Попово (Йосифов и др., 1987).
