Леново-Крумовградски вулкано-седиментен трог. Като „Кърджалийска вулкано-тектонска депресия” или „Лъки-Крумовградски вулкано-седиментен трог” структурата се дефинира от Йорданов (1996ф; 1999b). Новото наименование се предлага при настоящите изследвания на Източните Родопи. Това твърде мащабно съоръжение от III ред се залага на етапа R23, окачествяван често като времето на илирския преврат.
Трогът представлява инверсна (компенсационна), на северозапад тилна зона на разтягане и активен колапс, съпроводен от дълбочинни осови или вътрешнобордови скъсвания, генериращи и контролиращи изцяло късноеоценския среднокисел вулканизъм. Вън от неговия периметър с редки изключения не съществуват вулкански прояви от етапа на залагане.
Структурата има отчасти асиметрично коритообразно сечение и неправилна в план форма, подчертано удължена в ЗСЗ–ИЮИ посока. Цялостната ù характеристика се прави в Обяснителната записка към к. л. Николово – М 1:50 000.
В югозападния ъгъл на картния лист е застъпена съвсем малка периферна част от ЮИ фланг на структурата, представена преобладаващо от лави на големия Ирантепенски вулкан. Неговите вулкански прояви и продукти са съсредоточени почти изцяло в рамките на трога.
Ирантепенски вулкан. Като „Ирантепенски стратовулкан” за първи път се обособява от Р. Иванов (1960). Горанов и др. (1995) отнасят продуктите му към т. нар. задруга на първи среднокисел вулканизъм. Съществуват различни становища за регионалната привързаност на тази вулканска структура. Йосифов (1991) я включва в единен „Звездел-Крумовградски” магмен център. Саров и др. (1996ф) като „Калабашки вулкан” я причисляват заедно със Звезделския и „Светиилийския вулкански център” към „една обединяваща структура – Нановишката калдера”. Същевременно същите автори (по геоморфоложки и геофизични данни) определят вулкана като самостоятелна асиметрична кръгова структура. По специфична ториева радиогеохимична специализация Никова (във: В. Георгиев и др., 1997ф) предполага наличието на гранитоидна интрузия и евентуалната многофазна същност на магмената система в дълбочина.
Йорданов (в: Саров и др., 2002ф) описва общохарактерни за региона строежни елементи по периферията на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог между Крумовград и с. Чал. В този район се очертава югоизточният фланг на регионалната структура, генерираща късноеоценските среднокисели вулкани от илирския тектоно-магматичен стадий, един от представителите на които е Ирантепенският вулкан.
Структурата се разполага на значителна площ, обхващаща североизточните отдели на к. л. Крумовград (М 1:50 000) и югоизточния квадрант на картен лист Студен кладенец (М 1:50 000), където тя е подробно охарактеризирана. Малки периферни части от нея са представени в ЮЗ ъгъл на к. л. Маджарово.
На запад съхранени фрагменти от приабонската мергелно-варовикова задруга в качеството си на бариерен риф обточват основно южната периферия на вулкана, очертавайки външния контур на оформящото се корито. По късноеоценско време (35–36 Ма) по вътрешните части на бариерата се осъществява рязък колапс, съпроводен от отдръпване на басейна, бурно отлагане на олистостромната Лисичарска свита и преотлагане на рифа, примесен с продукти на слаби начални експлозии. След кратка, не така характерна тук турбидитна седиментация, директно следва активна вулканска дейност. Повечето от множеството вулкански центрове оформят една дъговидно извита на ЮИ ивица, която е в пряка зависимост с линията, трасираща вътрешните, отпускащи се части на кората по бариерната зона. Към този периферен полупръстен са съсредоточени и по-издържаните лавови потоци.
Преобладаващата маса от скалите на Ирантепенския вулкан, представена от андезитови лавобрекчи и агломератови туфи, се възприема като комбиниран продукт на пирокластични и лавови потоци в субаквална обстановка. Същите са насочени предимно към понижените трогови части от северозападното подножие на полудъгата, маркирана понастоящем от корените на продуциращите ги вулкански центрове.
В югозападния ъгъл на картния лист са представени само разкъсани андезитови лавови потоци, разположени върху скали на Подрумченската свита, конгломератно-пясъчниковата задруга от теригенния комплекс или директно върху приабонския риф. За разлика от регистрираните в по-широк регионален план взаимоотношения, тук е налице разливане или „преливане” на топилката в субаерални крайбрежни условия извън рамките на трога.
