Костов (1954) изказва мнението, че определени дайки и тела от кисели вулканити от Източнородопския регион очертават сравнително тесни зони, отговарящи на регионално развити тензионни пукнатини.
Планинецка тензионна зона. Зоната е дефинирана за първи път от Р. Иванов (1960) и подобно на Галенитската – в обвръзка с т. нар. екструзия на фелзитовите риолити от „хоризонта на III кисел вулканизъм”.
Зоната е с генерално запад–северозапад – изток–югоизточно направление (125–130º), дължина 22 km и непостоянна ширина, достигаща 6 km в изток-югоизточния си фланг. Следи се между селата Морянци и Раненци (к. л. Студен кладенец – М 1:50 000) до района на с. Планинец. Друго, видимо самостоятелно тясно разклонение от главната зона с посока 160º, разположено косо спрямо основния тренд, може да бъде очертано между СЗ от с. Чучулига до новоустановеното тяло при Маджарово. Разклонението е с дължина около 6,5 km и се маркира по множество линейно подредени в същото направление неголеми щоковидни тела или еродирани на неково ниво канали от състава на комплекса. Следва да се отбележи, че в Обяснителните записки към някои картни листове в М 1:50 000 за района тялото при Маджарово се обвързва с изолирана и твърде отдалечена проява, разположена на територията на к. л. Ивайловград (М 1:50 000).
Главната зона включва серия линейно подредени, преобладаващо удължени по простиранието, но и косо разположени лещовидни, щоковидни, дайкоподобни тела или понякога значителни по размери тела с неправилна форма. Най-големите от тях са установени в района на селата Планинец и Старинско. Удължени дайкоподобни тела със субекваториална ориентация са съсредоточени в района на селата Дисевица и Белополци.
Контактите на телата са обикновено равни и резки, отговарящи на механизма на внедряване по отворени тензионни пукнатини. Съсредоточени са основно по северната периферия на Белоречката подутина като разположението на някои от тях „обточва” бедрените части на антиформата. В отделни локалитети, напр. по шосето СЗ от с. Старинско в риолитите се наблюдава субхоризонтална флуидалност и напречна призматична напуканост, което може да бъде указание за наличие на къси лавови потоци, но е възможно да се касае за ерозионен срез в апикалните части на застинали под повърхността криптокуполни структури. Едно от указанията за това е липсата на характерното („мантийно”) брекчиране в панцерните и периферните им части. Преобладава мнението, че телата по зоната са с изцяло субвулкански характер, но ситуацията в нейния ЗСЗ фланг (к. л. Студен кладенец – М 1:50 000) не е в потвърждение на това становище.
Екструзивният тип на някои от телата по Планинецката зона е доказан по наличие на пирокластика, съдържаща ювенилни лапилни риолитови късове и просичаща се от удължени канали, вместващи тела с идентичен състав, както и перлитите, свързани с тях. Перлитите изграждат и самостоятелни тела със сходна морфология.
