Бряговско-Вълчеполско понижение. Като „наложено горноолигоценско–неогенско” и под горното наименование се отделя от Боянов и др. (1963). Известно е и като „Бряговско понижение”, възприемано като синоним на Бряговската синклинала (Карагюлева и др., 1956ф).
В изследваната площ е обхванат постепенно уширяващ се в източна посока отрязък от южната периферия на източния фланг. Следи се западно от с. Бориславци по северния бряг на яз. Ивайловград до СИ ъгъл на картния лист.
В развитието на представите за тази структура има множество, често противоречиви данни, които са обсъдени в обяснителните записки към картните листове Книжовник и Славяново в М 1:50 000. Пак там се прави и нейната подробна характеристика. В най-общи линии понижението очертава границите на заложено на етапа R41речно-езерно корито, запълнено от седиментите на Вълчеполската свита и отчасти от пирокластика, свързана с късна (вероятно подновена) подетапна активизация на някои второразрядни центрове от външния дъговиден пояс на Чифлишкия вулкан.
Характеристика на гънково-блоковия комплекс. Поради ограничената площ на комплексната структура, която попада в картния лист, гънково-блоковият комплекс не е развит в характерния си стил, като отсъстват гънково-блокови и блокови структури.
Гънкови структури. В изследваната територия са представени от Бряговската синклинала.
Бряговска синклинала. Структурата е дефинирана от Карагюлева и др. (1956ф). В редица случаи, в т. ч. обяснителните записки към Геоложките карти на България в М 1:100 000 за региона, тя се означава с термина „понижение”. Не съвсем ясни са основанията на Динков и др. (1967ф) за диференцирането ù от „Арденска грабен-синклинала”, както и критериите за отделянето на последната. Като „Воденска синклинала” фигурира в Й. Йовчев – ред. (1976).
Залагането на самото Бряговско–Вълчеполско понижение, синклиналното преобразуване и последвалата редукция на част от крилата са резултат на разноетапни блокови движения и деформации, свързани с оформянето и развитието на западната – Звинишка кръгова структура, и източната – Ибреджекска част от второразрядната комплексна структура. Така би могло да се обясни допусканото двуетапно негативно прегъване преди и след отлагането на Вълчеполска свита, запълваща от своя страна понижените шарнирни зони на по-старата структура.
Подробна характеристика на структурата се прилага към Обяснителните записки на к. л. Книжовник и Славяново М 1:50 000.
В северните отдели на картния лист (северно от р. Арда и яз. Ивайловград) са обхванати части от нейното южно ненарушено крило. Между западно от с. Мечо ухо и землището на с. Долно поле в строежа му участват последователно скали на Подрумченската свита, конгломератно-пясъчниковата задруга, Подковската свита и пирокластично-варовиковата задруга (Кърджалийска вулкано-седиментна група), както и варовиково-пирокластичната задруга от състава на Чифлишкия вулкански подкомплекс (Нановишки вулкански комплекс). Последната участва самостоятелно в малък отрязък от крилото южно от с. Бориславци, а още по на изток южото бедро на синклиналата е изградено само от скалите на Кърджалийската група. Преобладаващите плавни (5–10º) наклони са ориентирани най-общо на север, като рядко надхвърлят 20º. Идентични (без отчетливо изразено ъглово несъгласие) са наклоните в ядрените части, оформени по седиментите на Вълчеполска свита.
В района на р. Гюргендере и в непосредствена близост на източния картен лист се наблюдава локална преориентация на елементите на слоестостта в крилата и ядрото в посока изток като част от източното крило на косо ориентирано хемиантиклинално огъване с посока на шарнира около 30º.
