ТЕКТОНИКА 5.1. Развитие на представите

5. ТЕКТОНИКА

5.1. Развитие на представите

От тектонската синтеза на Cvijic (1904) до последните обобщения на Боянов и др. (1984) Родопската област се разглежда като голям докамбрийски фрагмент, който през херцинско и алпийско време е подложен на разломно-блоково разчленяване. Тези представи игнорират за продължително време приведените от Янишевски (1937, 1947), Petrascheck (1931), Гълъбов (1941) факти за южновергентни навличания през алпийско време.

Според Ж. Иванов (1998) съвременният строежен план на Родопската област е резултат на алпийското структурообразуване, свързано с процесите на затваряне на басейните и колизията в северната окрайнина на Тетиса. В последвалата след това коровомащабна екстензия се изграждат основните късноалпийски структури, представени от редица екстензионни подутини и свързаните с тях палеогенски понижения. Екстензионните подутини се образуват при изнасянето на ядра от претопена кора по модела на метаморфните ядрени комплекси на Wernicke (1981, 1985) и Lister, Davis (1989). Основен елемент в тези модели са полегатите зони на срязване, по които се извършва поетапно изнасяне на ядрените части. Предложеният от Z. Ivanov (2000) екстензионен модел за късноалпийското развитието на Централните Родопи се подкрепя от редица конкретни данни за метаморфните процеси, времето на термалния пик и кристализация на анатектичната топилка. Получените възрасти 37–38 Ma за кристализацията на тази топилка (Arkadakskiy et al., 2000; Ovtcharova et al., 2002; Cherneva et al., 2002, 2003; Peytcheva et al., 2000, 2004; Овчарова, 2005) потвърждават късноалпийската възраст на формирането на подутините. Според Peytcheva et al. (2004) субсолидусното преуравновесяване на монацит с възраст 36 Ma бележи началото на ексхумацията при температура 650–600°С, която е протекла бързо, с охлаждане до 350–300°С. Това бързо охлаждане е станало преди 35 Ma, за което свидетелстват Ar-Ar възрасти на биотит.

Гореизложените данни препотвърждават пренебрегвани, известни още от началото на 60^те години на миналия век данни за младата, реннотерциерна възраст на масива. Формирането на цялото Източнородопско терциерно околосвод-блоково пространство е в тясна позиционна и темпорална връзка с характера на процесите и структурите, генерирани във фундамента. Залагането на „Източнородопското понижение” (Р. Иванов, 1960) се обвързва с „късноларамийските движения от края на мастрихта и през палеоцена” (Atanasov, Goranov, 1984; Goranov, Atanasov, 1992).

Развитието на представите за геоложката и геодинамична позиция на вулканизма в Източнородопския регион е обстойно разгледано от Янев (в:

Фиг. 11. Тектонска схема
1–3. Литотектонски единици – Източнородопски метаморфен терен:

1 – Кесебирска единица;

2 – Крумовишка единица;

3 – Боровишка единица;

4 – 13. Източнородопско комплексно понижение – Момчилградско понижение:

4 – 7. Югозападна част:

4 – Могилянски участък;

5 – Рударковски участък;

6 – Бенковско понижение;

7 – Леново-Крумовградски трог – Храбрецки „ръкав”;

8–13. Централна част:

8 –Кърджалийска депресия;

9–Плазищенско понижение;

10 – Джебелско понижение;

11 – Звезделски вулкан (калдера);

12 – Хубавелски участък;

13 – Соколински вулкан;

14 а,б – условен контур на Галенитската тензионна зона:

а – Устренска подзона с

15 – Устренски ефузивен масив и

16 – Стомански (Зливръхски) вулкан;

б – Пчелоядска подзона;

17–18. Граници между литотектонските единици:

17 – компресионна зона на срязване;

18 – синметаморфна отседна зона; I – Яковишка отседна зона;

19 – разломи: а–установени; б–предполагаеми;  Джеровски разлом;  Ямински разлом; 20 – гънкови и гънково-блокови структури;

 Кирковска грабен-брахисинклинала;  Момчилградска синклинала;

21 – флексури.
Абревиатурни обозначения: КП – Кесебирска подутина; КГ – Къпиновски грабен; ДБ – Дранговски блок

Саров и др., 2006ф). Плейттектонският модел за магматизъм, свързан с континентална колизия на терени от Африканската плоча с южния ръб на Евроазиатската (с Балканския микроконтинент) при окончателното затваряне на Тетиския палеоокеан е предложен през 1979 г. (Янев, Бахнева, 1980). Източната част от вулкано-плутоничния пояс, само част от която е представена в Източните Родопи, е разположена непосредствено южно от Средногорската къснокредна островно-дъгова система. Тук той е обозначен като Македоно-Родопско-Североегейска вулканска (или магматична) зона – MRNEVZ (Harkovska et al., 1989, 1998). Според Янев (в: Саров и др., 2006ф) най-приемливо за Източнородопските вулканити е тълкуването им като „колизионен тип вулканити, формирани в постколизионна екстензионна обстановка”.

5.2. Структури в метаморфните терени

5.2.1. Регионални структури

В рамките на к. л. Джебел се установяват структури, които са свързани основно с компресионния етап от развитието на региона. Структурите от този етап са представени от синметаморфни навлачни и отседни зони на срязване и синметаморфни гънкови структури. Екстензионният етап е свързан с формирането на палеогенското понижение. Липсват данни за разломи на отделяне. Горнокъпиновският грабен е формиран в типично отседна обстановка. По северния му борд се установяват синметаморфни отседни срязвания, които се запазват и в по-късните етапи от развитието на грабена.

5.2.1.1. Зони на срязване

Кесебирска навлачна зона на срязване. Кесебирската зона на срязване е развита в западната част на Кесебирската подутина. Тя представлява широка, полегато потъваща на запад милонитна зона, развита по границата между Кесебирската и Крумовишката литотектонски единици. Тя има синметаморфен произход и навлачен характер. Наблюдаваните сикинематични критерии показват южна посока на транспорт на Крумовишката единица и север-североизточен транспорт на скалите на Кисибирската литотектонска единица. На картен лист Джебел се разкрива много малка част от зоната, югоизточно от с. Средско.
Яковишка отседна зона на срязване. Тази зона отделя Боровишката и Крумовишката литотектонски единици. Тя има субмеридионална посока и характер на дясно отседно синметаморфно срязване. Проследява се от местността Бариерата, в района около селата Губерци, Костурино, Яковица и Долно Къпиново, където отделя серпентинизираните ултрабазити на Яковишката пластина от мигматизираните гнайси на Крумовишката единица. В преобладаващата си част между Бариерата и Яковица е стръмна-до вертикална. В участъка Долно Къпиново–Говеждо пладнище е по-полегата и там има характер на транспресионен възсед.
Синметаморфни гънкови структури. Ясно изразени синметаморфни гънкови структури с километрови размери се наблюдават само в рамките на Боровишката литотектонска единица. Те са представени от тясно притиснати, изправени гънки със североизточна посока на шарнирите. За параскалите от Крумовишката литотектонска единица са характерни дребните синметаморфни гънки със сантиметрови и метрови размери, различна морфология и ориентировка на шарнирите. В орторазреза на единицата няма данни за подобни гънки. Фолиацията в тях е спокойна и очертава слабо изразена куполовидна структура развита в района южно от Чакаларово, Кремен и Шумнатица.