Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
Изтегляне 2.44 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 4.2.1. Плейстоцен
- 4.2.1.2. Алувиални наслаги – на надзаливни тераси ( a Qp)
- 4.2.1.3. Колувиални наслаги ( cc Qp)
- 4.2.2. Плейстоцен-холоцен
- 4.2.3. Холоцен
- 4.2.3.2. Делувиални наслаги ( d Qh)
- 4.2.3.3. Алувиални наслаги – руслови и на заливни тераси ( a Qh)
4.2. КВАТЕРНЕРКватернерните наслаги са поделени по литогенетичен и възрастов принцип на алувиални, пролувиални, колувиални, делувиални и смесени с плейстоценска, плейстоцен-холоценска и холоценска възраст. 4.2.1. Плейстоцен4.2.1.1. Алувиално-делувиално-пролувиални наслаги (a-d-prQp)Алувиално-делувиално-пролувиалните наслаги се разкриват по левия долинен склон на р. Ярева, южно от с. Козица. Разполагат се върху неравна ерозионна повърхност, изградена от седиментите на Джебелската свита. Представени са от блокажи и валуни от риолити с големина 1–3 m3. Матриксът е от по-дребнокъсови валуни, чакъли, пясъци и глини. 4.2.1.2. Алувиални наслаги – на надзаливни тераси (aQp)Алувиалните наслаги изграждат надзаливните тераси на р. Върбица и големите ù притоци. В долината на р. Върбица при с. Еровете са представени от добре заоблени чакъли и валуни от ортогнайси и пегматити с песъчлив матрикс. На места преобладават пясъците, опочвени в горната си част. В района на с. Фотиново са изградени от разнозърнести сиво-жълтеникави пясъци и много добре заоблени полимиктови чакъли. Дебелината им на места е повече от 4–5 m. Източно от селата Великденче и Полянец са представени от валуни, чакъли, гравий и глинести жълтеникави пясъци с видима дебелина 2 m. Над тях следват опочвени пясъци с дебелина 0,5 m. Североизточно от с. Чакаларово в долината на р. Арабаджийска плейстоценските алувиални наслаги са изградени от добре заоблени чакъли и валуни, рядко блокове и незначително количество грубозърнести до гравийни пясъци. Късовият състав е от среднозърнести биотитови, рядко порфиробластични ортогнайси, метагабра, силно изветрели ултрабазити. Рядко се срещат полуръбести до ръбести чакъли от кварц. При с. Кремен алувиалните наслаги са представени от добре заоблени чакъли и валуни от ортогнайси, пегматити и метаморфити с песъчлив матрикс. Дебелината им е до 10 m. 4.2.1.3. Колувиални наслаги (ccQp)Колувиалните наслаги с плейстоценска възраст се разкриват в десния долинен склон на р. Джебелска северно от с. Полянец на площ от около 2 km2. Изградени са от различни по форма, големина и степен на заобленост блокове и валуни от андезитобазалтите на Звезделския вулкански комплекс. Акумулирани са в подножието на срутищно-свлачищния откос, образуван в периферията на разлив от същите скали. За хлъзгателна повърхнина служат песъчливо-глинестите седименти на Джебелската свита. В резултат на периодичното им придвижване по склона се формират добре изразени валове от хаотично натрупани блокове и понижения, запълнени с дребнокъсови валуни, чакъли, пясъци и глинести пясъци. 4.2.2. Плейстоцен-холоцен4.2.2.1. Колувиални наслаги (cQp-h)Колувиалните наслаги имат най-голямо разпространение в района на с. Воденичарско, където образуват свлачището „Счупената планина”. Изградени са от различни по форма блокажи с размери от 1–2 до 5–6 m3 от риолитите на Устренския вулкански подкомплекс, които изграждат и свлачищния откос. За хлъзгателна повърхнина служат песъчливо-глинестите седименти на Джебелската свита с наклон до 15º на юг. В резултат на периодичното придвижване се образуват клинове и понижения с различна ширина, запълнени с по-дребнокъсови блокажи или песъчливо-глинести материали. Аналогични по генезис и състав са колувиалните наслаги, разкриващи се южно от с. Воденичарско и западно от с. Козица. Ограничено площно разпространение, предимно по долинните склонове, имат в района на с. Казаците. 4.2.3. Холоцен4.2.3.1. Пролувиални наслаги – наносни конуси (prQh)Пролувиалните наслаги, изграждащи наносни конуси в устията на реките, са представени от алтерниращи гравийни и песъчливо-глинести прослойки с груба хоризонтална слоестост. Скалните късове са слабо заоблени, а съставът им е в зависимост от подхранващата област. Дебелината им достига до 3–4 m. 4.2.3.2. Делувиални наслаги (dQh)Делувиалните наслаги имат ограничено разпространение в района на с. Кирково. Изградени са от глинести пясъци и глини с червено-кафяв цвят. Имат груба хоризонтална слоестост, подчертаваща се от тънки прослойки и лещи от ръбести дребни чакъли от биотитовите гнайси, изграждащи склона. 4.2.3.3. Алувиални наслаги – руслови и на заливни тераси (aQh)Алувиалните наслаги с холоценска възраст изграждат заливните тераси на р. Върбица, Джебелска река и техните по-големи притоци. В долината на р. Върбица алувиалните наслаги – разливен фациес са изградени от жълтеникави разнозърнести пясъци и добре заоблени дребнокъсови полимиктови чакъли. Количеството на пясъците значително се увеличава в предпроломните участъци. В проломите преобладава чакълно-валунната фракция. Русловият алувий е от разнозърнести пясъци и чакъли, по-рядко валуни. Видимата им дебелина достига до 3 m. В района на с. Подкова – с. Фотиново алувият е от разнозърнести до гравийни пясъци, които на места формират пясъчни коси. Чакълите са предимно дребнокъсови, полимиктови, добре заоблени. Русловият фациес е от добре заоблени разнокъсови чакъли и валуни и незначително участие на грубозърнести пясъци. Общата им дебелина на места превишава 5 m. В долината на р. Коларска алувиалните наслаги са изградени предимно от сивожълтеникави разнозърнести пясъци, с ясно изразена хоризонтална или коса слоестост. Дребнокъсовите чакъли и валуните са добре заоблени и имат незначително участие. Западно от с. Подкова се смесват с алувиалните наслаги на р. Върбица. Алувиалните наслаги от заливната тераса на Джебелска река са представени от валуни, чакъли, пясъци и глинести пясъци. Чакълите са с разнообразен петрографски състав – гнайси, мрамори, амфиболити, гранити, риолити, андезити, туфи и др. Над тях често се разполага почвен слой с дебелина 0,5 m, с голямо количество едрокъсови чакъли. Видимата дебелина на тези наслаги е 3 m. В горното течение по долината на Арабаджийска река се отлага блоково-валунно-чакълен, предимно руслов алувий. В долното течение алувият е представен от разнозърнести пясъци и добре заоблени чакъли – разливен фациес с дебелина до 5 m, на места с ясно изразена хоризонтална слоестост. По-рядко се наблюдава косата и кръстосаната слоестост. Русловият фациес е от добре заоблени чакъли и валуни с полимиктов състав и едрозърнести до гравийни пясъци. На североизток, преди пролома, чакълите издребняват и се увеличава количеството на пясъците. В същата посока се увеличава дебелината на алувиалните наслаги, като в предпроломния участък тя достига 10 m. В големите притоци на основните реки алувиалните наслаги са изградени от разнозърнести пясъци, добре заоблени чакъли и валуни в долното течение, и заоблени валуни, по-рядко блокове с песъчлив матрикс – в горното. Дебелината им е до 5 m. Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист Изтегляне 2.44 Mb. Сподели с приятели:
|