Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
Изтегляне 2.44 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 6.1.2. Цветни метали
- 6.1.3. Благородни метали
- 6.2. Неметални полезни изкопаеми – индустриални минерали
6.1. Метални полезни изкопаеми6.1.1. Черни металиПроявленията на желязо (ССЗ от с.Д. Капиново и ЮЗ от с. Лозенградци) са свързани с железоносните кварцити. Те се разкриват като тънки пачки в амфиболитовия разрез на Боровишката и Крумовишката литотектонска единица. Орудяванията в тях са бедни, неравномерно латерално развити и с еднороден минерален състав. Рудните минерали са магнетит и малко хематит. На места има наложена по-късна пирит-пиротинова минерализация. Съдържанието на желязо е ниско (около 5%) и проявленията се считат за нерантабилни (Канурков, 1998). Едни от най-големите находища на хром се разкриват в Яковишкия ултрабазичен масив от висококристалинния комплекс на Боровишката литотектонска единица. Регистрирани са около 74 бр. рудни тела с различни размери, форма, състав и текстурно-структурни особености. Хромитовите прояви са от магноферохромит, феромагнохромит, магнохромит и магнофероалумохромит. Изчислените реални запаси са около 200 хил. t, а прогнозните достигат 2000 хил. t. Експлоатацията им е прекратена (Смирнов и др., 1986). Титаномагнетит е установен южно от с. Тихомир. Той е свързан с рутилоносните амфиболити и жилоподобните кварц-фелдшпати от Крумовишката единица. Орудяването няма промишлено значение. 6.1.2. Цветни металиВ границите на картният лист попада централната и западната част на голямото Звездел-Пчелоядско кварц-злато-полиметално рудно поле. Известни находища тук са: Чакмаци, Галенит, Пчелояд, Нане и др. (Димитров, Р., 1988). Те са изцяло развити в скалните разновидности на Звезделския вулкански комплекс. Обобщената характеристика на орудяванията показва морфоложкото разнообразие на рудните тела – от прости жилни до жилно-впръснати. Промишлената минерализация запълва жили и жилни снопове предимно с изток-западна посока. Дебелината им рядко достига 3 m, а дължината – до няколко километра. С най-голямо промишлено значение е кварц-сулфидният стадий. Главните минерали в него са галенит, сфалерит, пирит и халкопирит. От околорудните хидротермални изменения най-широко развитие има серицит-карбонат-хлорит-албитовият тип. Закономерното разпределение на минералните парагенези във времето и пространството обособяват отчетлива хоризонтална зоналност: зона на вторичните кварцити, зона на кварц-сулфидната минерализация, зона на кварц-халцедон-сулфосолната минерализация и карбонатна зона. Температурата на продуктивното минералообразуване е в интервала 300º до 260º. Орудяването е среднотемпературно, образувано на малка дълбочина и е в парагенетична връзка с интрузивните скали. По всички находища от рудното поле са изчислени балансови и извънбалансови запаси, включително и за сребро и кадмий. Дадена е и характеристика на попътните редки и разсеяни елементи: кобалт, никел, арсен, антимон, галий, скандий, калай и др. Експлоатацията по находищата е прекратена. Извършват се само някои детайлни търсещи работи по периферията на рудното поле. Останалите разкрития на кварц-полиметални орудявания са съсредоточени в рудоносни площи около с. Д. Капиново, с. Чакаларово и при с. Шумнатица. Проявленията са пространствено свързани с разседите, оформящи Къпиновския грабен и са вместени в скалите на Кесебирската и Крумовишката литотектонска единица. Охарактеризирани са като спрегнати жили и хидротермално променени зони със субекваториална до северозападна посока. Дебелината на жилите достига до 2 m, а при зоните – до 60 m. Дължината им е до 2000 m. Текстурата на орудяванията в жилите е масивна, впръсната, гнездовидна до друзовидна. Зоните са интензивно окварцени и лимонитизирани. Общата им оценка е неизяснена. 6.1.3. Благородни металиПроявления от кварц-злато-сребърната рудна формация са установени в два участъка. Първият е свързан със среднокиселите и киселите, пирокластично-варовиковата и мергелно-варовиковата задруга. Площта е разположена в южната периферия на Звездел-Пчелоядското рудно поле в района на селата Пловка и Делвино. Тя е интензивно хидротермално-метасоматично променена в аргилизитов фациес около разломи със северозападна посока. Върху тази промяна е наложена кварц-серицит-адуларова и монокварцова метасоматоза. Минерализацията е епитермален стратиформен тип и е свързана с брекчирани джаспероидни кварцити. Съдържанията на сребро достигат средно 30 g/t, а на злато–0,5 g/t. Тези проявления са безперспективни поради ниските съдържания и малката дебелина. Вторият участък е при селата Средско и Жерка. Развит е в метаморфитите на Крумовишката литотектонска единица. Епитермалното орудяване е с жилен характер. Минерализацията е в зони на тектонски обработени, брекчирани, силно окварцени и интензивно метасоматично променени метаморфни скали. Преобладаващи са северозападната и североизточната посоки. Ниските съдържания на благородни елементи ги прави безперспективни (Саров и др., 2002ф). 6.2. Неметални полезни изкопаеми – индустриални минералиПерлити. При с. Воденичарско се разкрива източната половина на т. нар. Устренското перлитово поле. Перлитните проявления са генетично свързани с киселите вулкански продукти на Устренския вулкански подкомплекс, в чиито обхват е протекъл процес на отсмесване при понижение на температурата и налягането. Те са сиво-бели и спадат към групата на „леки” материали спрямо промишлената класификация за свойствата им да набъбват. Характеризират се с призматична напуканост, витрофирна структура и съдържание на вулканско стъкло до 90%. Проявленията са проучени и изчислената суровина спада към прогнозните запаси на експлоатиращото се находище в рудното поле –Счупената планина (Трашлиев, ред.; 1989). Азбест, талк, магнезит. Яковишкият ултрабазитов масив е един от основните носители на промишлено антофилит-азбестово и талково орудяване. Установените талк-магнезит-антофилитови суровини изграждат прилягащи към Яковишката отседна зона линейно удължени в североизточна посока хидротермално променени жилоподобни зони. Най-голямата зона е проследена на 1,6 km, а останалите варират до 600 m дължина и до 60 m ширина. Прогнозната комплексна оценка на суровините възлиза на около 33 млн. t запаси (Трашлиев, ред.; 1989). Фелдшпат, слюди. Незначителни по размери и с ниски технико-икономически показатели са проявите на пегматитовите суровини в района на с. Чичево и при с. Кирково (Трашлиев, ред.; 1989). Дистен. Най-широко разпространение има в метаморфния разрез на Крумовишката литотектонска единица, разкриващ се около с. Чакаларово и при с. Жерка. Част от проявите имат само минераложко значение. Дистеновите прослойки и лещи са малко по количество, с ниски съдържания и пространствено неиздържани. Изключение правят тези при с. Жерка. Продуктивният хоризонт е около 150 m, развит в богатите на дистен гнайси. Биотитовите гнайси са тъмносиви, дребно- до среднозърнести скали с шистозна текстура и порфиробластична по дистен структура. Неговата концентрация достига до 15% от минералния състав на биотитовите гнайси. Парагенезата съдържа кварц, плагиоклаз, калиев фелдшпат, биотит и мусковит. В отделни участъци има обогатяване и с гранат (Трашлиев, ред.; 1989). Скалите от ултрабазитовата група (или техните метаморфни производни) имат широк спектър на приложение: за производство на огнеупорни изделия; в стъклопроизводството – смеси за стъклокристални материали с високи технически показатели; в селското стопанство – производство на магнезиеви суперфосфатни и силико-магнезио-фосфатни торове; като суровина за химическата промишленост и металургията. Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист Изтегляне 2.44 Mb. Сподели с приятели:
|