Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист

2. Геоложка изученост

Геоложката изученост на Източните Родопи е разгледана в няколко тематични разработки, които са придружени с карти на изучеността (геоложко и геоморфоложко картиране в М 1:100 000 – 1:25 000, литохимични, хидрохимични и шлихови изследвания) и библиографска справка (Мазников и др., 1973ф; Вълева, 1982ф; С. Йовчев, 1995ф).

Системните геоложки проучвания и изследвания се предшествуват от епизодични, предимно маршрутни наблюдения и изследвания. Те са проведени през първата половина на XX век, като засягат пряко или косвено различни елементи от геоложкия строеж на областта.

Г. Бончев (1900, 1905, 1906, 1915, 1921, 1922, 1923) разглежда минералите и петрографските особености на скалите (кристалинни шисти, серпентинити, терциерни седименти и вулканити). Някои от трудовете са придружени от дребномащабни карти в М 1:126 000 и М 1:50 000.

При маршрутните изследвания в Кърджалийско, Момчилградско и Хасковско, Ванков (1923) отделя на геоложка скица в М 1:50 000 метаморфити с архайска възраст, нискометаморфни скали с палеозойска възраст, младотерциерни седименти и еруптивни скали.

Радев (1926) проучва седиментните скали от Джебелско, като съставя геоложка карта в М 1:100 000. Разрезът е разчленен на три комплекса: долен (еоценски), среден (преходен) и горен (олигоценски), към който отнася и „Джебелските пясъчници”.

По-късно при своите изследвания в Горна и Средна Арда Гълъбов (1937, 1938) набелязва основните черти на тектонския строеж на Централни и Източни Родопи, като за някои структурни единици приема възгледите на Petrashek (1931) за навлачния строеж. Според него, в Султан-Ерийската еруптивна област вулканската дейност е започнала през късния еоцен (приабон) и се е осъществила в 3–4 магмени периода.

2.1. Геоложко картиране и картосъставяне

Проведените теренни, петроложки и геохроноложки изследвания, съпътстващи геоложкото картиране в М 1:50 000 (Саров и др., 1997ф, 1998ф; Peytcheva et al., 2000; Arkadakskiy et al., 2000; Cherneva et al., 2002; Ovcharova et al., 2003) доказаха, че протолитите в метаморфните терени са предимно от преработена гранитоидна кора с херцинска възраст, а възрастта на кристализация на новообразуваната топилка е еоценска.

За палеогенските смесени вулканогенно-седиментни скали е приложен нов подход при разчленяването на разрезите, като са отделени конкретни вулкански комплекси (Йорданов в: Саров и др., 1997ф, 2002ф, 2005ф; В. Георгиев и др., 1998ф; V. Georgiev, Milovanov, 2003).

При новите картировки проведени в Източните Родопи след 1994 г., за първи път е извършена компютърна обработка на полевите данни, а окончателните геоложки, геоморфоложки и геофизични карти са представени в цифров вид (Саров и др., 1997ф, 2002ф, 2005ф; В. Георгиев и др., 1998ф).

За големи части от Източните Родопи са съставени няколко обобщени и актуализирани от авторите геоложки карти в М 1:100 000 (Боянов, 1980ф; Драгоманов и др., 1985ф; Кожухаров и др., 1989a, 1989b), Геоложка карта на терциерните скали и блоковите структури от Горна Тракия и Източните Родопи в М 1:200 000 (Боянов, Горанов, 1997ф), карта на магмените комплекси от Момчилградската депресия (V. Georgiev, Milovanov, 2003) и др.

2.2. Регионални и специализирани геоложки изследвания

По проблемите на метаморфните скали от Родопския масив е посветена обемиста литература, която отразява дългогодишната оживена дискусия (С. Димитров, 1946, 1955; Янишевски, 1947; Р. Иванов, 1961а; Боянов и др., 1963; Вергилов и др., 1963; Кожухаров, 1965, 1968, 1971, 1986; Д. Димитров, Н. Зидаров, 1969, 1970; Кожухарова, Кожухаров,1980; Ж. Иванов и др., 1979, 1980, 1984; Ж. Иванов, 1989; Burg et al., 1990; Z. Ivanov, 2000; Саров и др., 2004 и др.

Една група от автори (Яранов, 1960; Е. Бончев, 1961, 1971; Боянов и др., 1963, 1984; Боянов, Кожухаров, 1968; Кожухаров, 1971) възраждат и утвърждават за дълъг период от време представите на Cvijic (1904) за характера на Родопската област като стабилен в алпийско време „срединен масив”. От тази гледна точка са разработени стратиграфски схеми, като са отделени три разновъзрастни комплекса (Вергилов и др., 1963) – долен (архайски), горен (протерозойски) и нискокристалинен (палеозойски). Възрастта е условна и не е категорично доказана. По-късно Кожухаров (1984, 1987а, 1987b, 1990, 1991), Kozhukharov (1992), Kozhukharov et al. (1974, 1978) въвеждат различни по ранг литостратиграфски единици.

Друга група от автори разглеждат Родопския масив като сложна навлачна постройка, изградена от синметаморфни и постметаморфни навлаци (Z. Ivanov et al., 1983, Z. Ivanov, 1985; Ж. Иванов и др., 1990ф; Burg et al., 1990), или като голям комплексен навлак (Боянов, Русева, 1984; Боянов и др., 1990). Подобни схващания имат П. Гочев (1980), Р. Иванов (1980, 1984), Dabovski et al. (1991).

Наличието на офиолитови скали в Източните Родопи някои автори (Кожухарова, 1984а; 1984b, Kolcheva, Eskenazy, 1988) разглеждат като фрагменти от океанска кора, изнесена по тектонски път и обдуцирана по корово-мащабни зони на срязване.

Магматизмът, свързан с метаморфните комплекси, е разгледан в поредица от статии на Кожухарова (1972; 1984а,b; 1985), Кожухарова и др. (1988), Кожухарова, Кожухаров (1978).

Междувременно в Централните и Източните Родопи се проведоха регионални, геоложки, структурни и петроложки изследвания (Z. Ivanov, 1988, 1989; Burg et al., 1990; Macheva, Kolcheva, 1992); които съществено промениха представите за стратиграфията, строежа и тектонската еволюция на метаморфните комплекси.

Литературата касаеща проблемите на палеогенските депресии в Източнородопската област, е значителна и разнообразна, съответстваща на сложното развитие и строежа на палеогенските вулканогенно-седиментни комплекси. Тези особености са дали отражение при разчленяването на конкретните разрези и съставените разнообразни литостратиграфски схеми (Яковлев и др., 1954ф; Горанов, 1960; Р. Иванов, 1960; Кацков и др., 1965ф, 1966ф; Шабатов и др., 1966ф; Ivanov, Kopp, 1969; Атанасов и др., 1970ф, 1980ф; Атанасов и др., 1972 а,b,c; Atanasov, Goranov, 1975, 1984; Goranov, Atanasov, 1989, 1992; Кожухаров и др., 1989а).

Във времето схемите са били допълвани и видоизменяни, но в повечето от тях е залегнала идеята за цикличното развитие на вулканизма (Р. Иванов, 1960). Паралелно с тези регионални работи има специализирани изследвания, които пряко засягат разглеждания район: литофациални и палеонтоложки (Радев, 1926; Р. Иванов, 1961b, Ковачев, 1967; Сапунджиева, Янев, 1984), палеогеографски и фациални (Атанасов и др., 1972b,c), относно магматизма (Кацков, Шиляфов, 1968), състава на Джебелските пясъчници (Божинов, 1981), стратиграфски (Московски и др., 1990ф; Harkovska et al., 1992) и др.

Голяма част от специализираните изследователски работи са посветени на палеогенския магматизъм: Гълъбов (1937); Р. Иванов (1960, 1961, 1963); Боянов, Маврудчиев (1961); Маврудчиев (1964, 1965, 1992); Янев, (1981), Янев и др. (1983); Lilov et al. (1987); Elefteriadis et al. (1989); Yanev et al. (1989, 1990); Yanev (1987, 1989); Marchev et al. (1989); В. Георгиев, Милованов (2006a); В. Георгиев (2007a).

Мобилистични и геодинамични интерпретации на вулканизма намираме в поредица от статии: Янев, Бахнева (1980); Boyanov et al. (1989); Yanev et al. (1989, 1990); Harkovska et al. (1989); Dabovski et al. (1989, 1991).

Почти всички автори обосновават колизионния характер на магматизма, който темпорално и генетически е свързан с грабенообразуването.