Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
Изтегляне 2.44 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 6.4. Скъпоценни и полускъпоценни камъни
- 7. ГЕОЛОЖКА ОПАСНОСТ
- 7.1. Процеси с внезапно действие или с периодично активизиране (рискови)
6.3. Строителни материалиКато суровини за строителството се използват различни скални разновидности в зависимост от техническите изисквания. Разработвани са кариери на мрамори (с. Загоричане), гнайси (с. Кирково, с. Кукуряк), варовици (североизточно от с. Бенковски), туфи (северно от с. Растник), пясъци и чакъли (по поречието на р. Върбица). Серпентинизираните ултрабазити се използват за баласт при строителството на пътни и шосейни (подасфалтови) настилки. В зависимост от степента на метаморфозиране, наложените минерализации и други свойства те имат и скално-облицовъчни (декоративни) качества. С тези характеристики е известен южният участък на находище Яковица (Саров и др., 2002ф). 6.4. Скъпоценни и полускъпоценни камъниУстановени са прояви на ахати и ясписи в отделни изолирани малки площи при селата Птичар, Чуково и западно от Старейшино. Ясписите запълват раздуви на жили. Цветът им е променлив – от масленозелен през яркочервен до жълт. Ахатите са от пукнатинен тип. Срещат се и геоди, запълнени с аметист. Качеството на суровината е оценена като ІІІ и ІІ сорт по БДС (Йорданов и др., 1986ф). 7. ГЕОЛОЖКА ОПАСНОСТКъм геоложката опасност се включват разрушителните процеси и явления в земната кора – естествени и техногенни. По начин на проявленията се разделят на процеси с внезапно действие или периодично активизиране, процеси и явления с непрекъснато действие и процеси и явления с непрекъснато действие, водещи до внезапно рисково явление (Бручев и др., 1994). 7.1. Процеси с внезапно действие или с периодично активизиране (рискови)Земетресения. Прогнозната сеизмична сътресяемост за период от 1000 г. (MSK – 64) по E. Boncev et al. (1982) е с интензитет VII степен, с магнитудни диапазони на възможните сеизмични огнищни зони от 4,10–4,50 M източно от долината на р. Върбица до 4,6–5,00 M на запад. От долината на р. Върбица на юг до с. Горно Къпиново те достигат до 5,10–5,50 M. Отразена е сеизмичната опасност както при земетресения на територията на страната, така и на такива извън нея, но оказващи влияние на сътресяемостта. На 05.06.1987 г. в долината на р. Върбица е регистрирано земетресение с епицентър в близост до с. Фотиново с магнитуд 1,00 М и дълбочина на огнището 10 km. Съвременните движения имат косвена роля за геоложката опасност. Те се съпътстват от процеси и явления, които изменят естественото динамично равновесие на природната среда и активизират ерозионните, гравитационните и други деструктивни процеси. В площта те са до –1 mm/a. За периода 1930–1985 г. скоростите на вертикалните движения в изток–североизточните части на площта са – 0,5 mm/a, а в юг–югозападната – до +0,5 mm/a. Свлачища. Свлачищата са един от основните елементи, формиращи геоложката опасност. Характерно е тяхното възникване и развитие, което често има катастрофални последици. Дълбоко, с периодична активизация на отделни части, е свлачището „Счупената планина” при с. Воденичарско с площ от 2 km2. Свлачищният откос има дъгообразна форма с дължина 1,5 km и височина до 60 m в източната част, като на запад намалява. Свлачището е образувано при вертикално пропадане и гравитационно придвижване на юг към речната долина. Свлачищното тяло има стъпаловидно-хълмиста морфология, изградено от блокове с размери 1–2 m3 до 5–6 m3. В горните му части са образувани надлъжни пукнатини и свлачищни клинове, запълнени с блокаж, а в челната част – надлъжни или дъговидни напорни валове, заблатени в тилните си части. По генезис е от свлачищно-срутищен тип. Свлачището северно от с. Полянец, по десния склон на Джебелска река, е с площ от около 2 km2. То има устойчив свлачищен откос с височина 70 m и четири свлачищни тераси. Челните му части се активират и се образуват малки плитки свлачища, делапсивен тип. Относително стабилизирани свлачища се установяват около с. Плазище. Свлачищните откоси са почти заличени, а от свлачищните тела са останали реликти със стъпаловидна морфология. Стабилизирано свлачище се наблюдава северно от с. Бенковски. Опасността от тези свлачищни процеси е потенциална, но те могат да се активизират при несъобразена с конкретните условия антропогенна дейност. Малки по площ, плитки свлачища са образувани предимно по долинните склонове. Активността им се влияе от страничната ерозия на реките, валежите и техногенната дейност. Проявяват се предимно през дъждовните периоди, като някои от тях нанасят сравнително големи щети – най-често прекъсване на пътищата. Такива са свлачищата между с. Рогозче и с. Овчево, с. Кърчовско, южно от с. Старово, източно от с. Растник и др. Геоложката опасност се изразява и в реалното или възможно разрушаване на жилищни и стопански сгради, както и разрушаване на пътни съоръжение. Въпреки малката си площ и дълбочина, този тип свлачища трябва да се имат в предвид при строежа на пътя Момчилград – Маказа, по трасето на който периодично се активизират свлачищно-срутищни процеси. Югоизточно от с. Орлица се наблюдават свлачища в начална фаза на развитие. При активизиране на свлачищните процеси, предизвикано от интензивните валежи, южно от с. Кирково на 12.03.2006 г. се образува свлачище, в резултат на което са напукани и разрушени къщи. По същото време при с. Кукуряк се реактивира старо свлачище, при което е прекъснат пътя за прохода Маказа, разрушени са къщи и комуникации. Срутища. Образуването им е в зависимост от пукнатинната и разломна тектоника, разкрития на скали с различни физикомеханични свойства и климатичните условия. Геоложката опасност от срутищните процеси се изразява в преграждане на пътни съоръжения, на речни долини и нарушаване режима на естествения воден отток. Сравнително големи срутища има по десния бряг на р. Върбица между с. Старейшино и с. Здравец. Аналогични са срутищата южно от с. Чакаларово, изворните части на р. Кесебир и стръмните разчленени склонове югоизточно от с. Лозенградци. Множество срутища са образувани в стръмните V-видни долини по десните притоци на Джебелска река, като се създават условия за преграждане на речните долини. Големи срутища са образувани в склоновете на доловете, разчленяващи платото, изградено от туфи, северно от с. Растник. Кално-каменни порои. Условия за възникване на кално-каменни порои има във всечените долове всред седиментите на Джебелската свита. В резултат на проливните сезонни валежи се образува водонаситена подвижна кално-каменна маса, която се стича по склона, увличайки отломъчен материал. В руслото на реките се разрушават бреговете, което увеличава допълнително количеството му. Преграждане на речните долини при активни склонови процеси. Това явление е свързано с активизирането на гравитационните процеси – свлачища, срутища и кално-каменни потоци. Проявява се в дълбоко врязаните каньоновидни долини, разчленяващи рида Стъмни рид. Създават се изкуствени прегради в речните долини и се образуват временни водохващания, които в резултат на филтрацията, хидростатичния натиск и ерозията могат да се разрушат. Разрушителни наводнения. Особеностите на валежния режим, размиването на речните брегове, коригирането на речното легло и активизирането на гравитационните процеси в съчетание с особеностите на долинната морфология правят долината на р. Върбица една от най-опасните по отношение на големи и разрушителни наводнения. При Джебел през февруари 1963 г. в резултат на снежно-дъждовни прииждания водният отток е достигнал абсолютни максимални стойности от 2298 dm3/s/km2. Големи наводнения са ставали през декември 1990 г., 1996 г., 2000 г. и 2005 г. Потенциално опасен е участъкът между селата Здравец и Птичар. Обрушване в подземни изработки. Рисковите процеси се свързват с внезапно обрушване и локални слягвания вследствие намаляване устойчивостта на скалите, понижаване на хидростатичния напор, наличие на разломни зони, динамично въздействие и др. Проявяват се при освобождаването на механичната енергия и разрушаване на пределно напрегнат масив. Поврежда се крепежът, при което скалите губят устойчивостта си и се обрушват, запълвайки подземните изработки. Потенциална опасност представляват изоставените галерии в Яковишкия ултрабазитов масив северозападно от с. Долно Къпиново и подземните галерии южно от вр. Стръмни рид (нах. Звездел). Слягане на терена над минни изработки. Това явление е в резултат на слягане и пропадане на земната повърхност над минните изработки. Рискови в това отношение са терените над подземните галерии южно от вр. Стръмни рид. Локални пропадания на повърхността са възможни и над изоставените галериите в Яковишкия ултрабазитов масив. Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист Изтегляне 2.44 Mb. Сподели с приятели:
|