Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000

Свободиновска вулкано-седиментна група

Изтегляне 4.94 Mb.

страница	19/70
Дата	27.01.2024
Размер	4.94 Mb.
	#120124
Тип	Задача

1 ... 15 16 17 18 19 20 21 22 ... 70

4.1.5.1. Лисичарска свита (LiE 3 )
4.1.5.2. Пъдарска свита (Pd

4.1.5. Свободиновска вулкано-седиментна група

Като официална литостратиграфска единица с указания ранг се въвежда в настоящата Обяснителна записка. Наименована е на с. Свободиново, Кърджалийска област.
Като „вулканогенно-седиментентогенен комплекс (Свободиновската група)” е възприета за първи път от Йорданов (1996ф). Според първоначалната дефиниция тя включва литотела от всички фациеси „на открито море” в рамките на Кърджалийската вулкано-тектонска депресия (понастоящем – Леново-Крумовградски вулкано-седиментен трог).
На Геоложката карта на България в М 1:100 000 материалите на групата са описвани като „задруга на първи среднокисел вулканизъм”. Като „вулканогенно-седиментогенна задруга” присъства в докладите на Нафтали и др. (1994ф) и В. Георгиев и др. (1995ф). Като „комплекс на първи среднокисел вулканизъм”, поделен на „лавово-пирокластична задруга” и „задруга на тефроидния флиш с олистостроми” се разглежда от Боянов, Горанов (1997ф).
Качественото прилагателно в наименованието отразява единството в литоложкия и петроложки състав на единицата по отношение на съседните (подстилащи я и покриващи) литостратиграфски единици. Основните белези, обосноваващи обединяването на изграждащите я единици са асоциацията на трогова олистостромна (груботеригенна в основата и доминиращата турбидитна – тефротурбидитна, флуксотурбидитна, по-рядко карбонатна) седиментация със специфичен ритмичен облик. Седиментацията е съпътствана от мащабни прояви на преобладаващо среднокисела вулканска дейност.
В състава на групата при настоящите проучвания са отделени две свити – Лисичарска и Пъдарска, с което се валидизира наименованието ù и предложения ранг. Освен тях в строежа ù са отделени няколко неофициални разнорангови слоести и неслоести единици – брекчоконгломератно-пясъчникова задруга и органогенни (рифови) ненаименовани постройки.
Към състава на групата се отнасят и следните, категоризирани като официални, вулкански комплекси: Ирантепенски, Войновски и Минзухарски. Ирантепенският вулкански комплекс изгражда югоизточния фланг на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог. Минзухарският вулкански комплекс се разполага в североизточния клон на трога, а Войновският вулкански комплекс заема значителна част от пространството на югозападния клон на структурата. Войновският и Минзухарският комплекс са поделени на съответен брой вулкански подкомплекси или просто устроени основни неслоести литостратиграфски единици, обозначени комбинирано с географско наименование и определящ петроложки състав.
Регионалните аспекти, т. е. данни за географското разпространение, параметри и строежни особености на предистиниращата, продуциращата и вместваща скалите на единицата структура са подробно изложение в Обяснителната записка към к. л. Николово – М 1:50 000.
Слоестите, преобладаващо седиментни или смесени (тефротурбидитни) единици са с биостратиграфски доказана приабонска възраст. Изотопните данни и взаимоотношенията на прослояване, зацепване и просичане на повечето от официалните вулкански комплекси в състава на групата потвърждават известната теза за началото и пика на т. нар. „първи среднокисел вулканизъм” по късноеоценско време. Същевременно в рамките на някои от големите вулкани от югозападния клон на трога се активизират или продължават развитието си относително малки и локални (индивидуализирани) центрове с рупелска възраст – Бездивенски вулкан, Крушковски вулкан (к. л. Николово – М 1:50 000) и др. Тези данни определят възрастта на Свободиновска вулкано-седиментна група като приабон–рупелска.

4.1.5.1. Лисичарска свита (LiE₃)

Свитата е въведена от Йорданов и др. в Обяснителната записка към Геоложката карта на България в М 1:50 000 – к. л. Крумовград и Егрек, където е направена и справка за предишните обозначения на единицата (Саров и др., 2008b).
Скалите на свитата се разкриват на по-голяма площ източно от с. Комунига, южно от с. Рибен дол и източно от с. Боровица. Отделни броеницоподобни разкрития са разположени югоизточно от с. Русалско в посока към яз. Кърджали. Едно малко разкритие се наблюдава непосредствено източно от х. Арда по пътя за с. Безводно.
При с. Рибен дол скалите от свитата залягат трансгресивно и несъгласно върху рахлите брекчоконгломерати на Подрумченската свита и метаморфния фундамент. Покриват се от среднокиселите вулканити на Войновския вулкански комплекс. В околностите на яз. Кърджали единицата заляга трансгресивно и несъгласно върху метаморфната подложка и с размив (по същество регресивна граница, привидно съгласно) върху задругите на теригенния комплекс и мергелно-варовиковата задруга. Покрива се с бърз преход или рязка литоложка граница от седиментите на Пъдарската свита и от материалите на Бездивенския вулкански подкомплекс.
Югоизточно от с. Русалско единицата е изградена от сивкави хаотични силно уплътнени поли- или мономиктови брекчоконгломерати. На места късовете се изчистват до дребно-среднозърнести пясъчникови пачки. Късовият състав е представен от кварц, разнообразни гнайси и шисти, метагранити, амфиболити, епикластити от среднокисели вулканити и др. Размерът варира от чакъли до едри валуни (до 1 m). Слоестостта е груба, а обработката е разнообразна с преобладаване на полуобработените и обработените късове. Матриксът достига до 60 % (скалата е матрикс-поддържана). Той е уплътнен, с грубопесъчлива до гравийна структура, често варовит.
В Боровишкия грабен са присъщи някои особености в пълнежа на единицата, специфични само за този локалитет. Посочените различия с класическите дефиниращи белези на Лисичарска свита считаме като основание за възможното бъдещо обособяване на описаните в картния лист скали като самостоятелен член. Налице са основните дефиниращи белези – високо, на места изключително преобладаващо съдържание на късовата компонента с брекчоконгломератен характер. Размерът на късовете варира от гравиен до блоков (1,2–1,5 m). Количеството спрямо матрикса е крайно неравномерно, като в някои случаи достига 80–90% от скалата. Като цяло обработката е слаба или напълно липсва. Съставът на късовете включва цялата гама метаморфни скали. Присъстват още редки, но показателни необработени варовикови късове, както и изобилие от най-разнообразни по размери епикластични късове от среднокисели вулканити с ниска и средна степен на обработка. Матриксът е изграден от преобладаващо тъмносиви на цвят туфити с редки латитови лапили, туфозни пясъчници, пясъчници и по-рядко алевролити с варовито-глинеста или глинеста спойка.
Наличието на изключително груба и необработена кластика от висококристалинния фундамент внася допълнителен елемент на „див флиш” (Йорданов в: Саров и др., 2002ф). Във вертикална посока хаотичната седиментация доминира.
При с. Комунига свитата е изградена от хаотична грубокъсова брекча от мраморни олистоплаки и блокове от гранити. Скалата е кластподдържана от допирен тип, с оскъден песъчливо-алевролитов матрикс.
Дебелината на единицата в изследваната площ варира от 5 до 50 m при с. Рибен дол и достига до 80 m източно от с. Комунига.
Възрастта на свитата е определена като приабонска въз основа на варовита нанофосилна асоциация (Синьовски в: Саров и др., 2006ф).

4.1.5.2. Пъдарска свита (PdE₃-Оl₁)

Като официална литостратиграфска единица с указания ранг се въвежда в настоящата записка. Именована е на с. Пъдарци (к. л. Николово – М 1:50 000), около което се разполага типовата ù област.
Скалите на свитата са описвани като „втори хоризонт – песъчливо-мергелен и четвърти хоризонт – пирокластични утайки (Е. Бончев, 1960); „флишоподобен хоризонт” (Р. Иванов, 1960; Горанов, 1960); седиментно-туфогенен подхоризонт на четвъртия магматогенно-седиментогенен хоризонт (Боянов, Маврудчиев, 1961); „флишоподобен хоризонт на морската задруга” (Минчев и др., 1964); „мергелна задруга и туфозно-пясъчниково-мергелна задруга (Московски, 1987), „ритмична пачка от задругата на първи среднокисел вулканизъм” (Боянов и др., 1995), „ритмична пачка от вулканогенно-седиментогенната задруга” (Йорданов, 1996ф), „задруга на тефроидния флиш с олистостроми” (Боянов, Горанов, 1997ф).
Типовият разрез на Пъдарската свита се разполага на 750 m ИЮИ (аз. 110º) от х. Арда по западния бряг на сух дол, разположен в склона над шосето северно от яз. Кърджали. Подложка не се наблюдава. Описанието на разреза е композитно, включващо допълнителен разрез на подстилащата Лисичарска свита на 450 m източно от х. Арда. Разстоянието между двата разреза е 350 m, поради което те са представени в обобщен вид.