Анализът на съвременното състояние на геоложката информация за областта показва, че геоложката изученост е много добра. Последователно, но с различен интензитет и информативност в региона са проведени разнообразни геоложки изследвания, резултатите от които са обобщени в множество геоложки доклади, тематични разработки (фондови материали), дисертации, геоложки и други специализирани карти, публикации, монографии и др.
Първите геоложки изследвания имат маршрутен характер и са извършени през първата половина на XX век. В поредица от трудове изследователите от този период представят своите схващания относно възрастта и стратиграфията на палеогена от Хасковско (S. Boncheff, 1896; П. Гочев, 1928, 1930, 1935; Л. Антонов, 1943) и Кърджалийско (Б. Каменов и др., 1945ф), петрографските особености на кристалинните шисти, терциерните седименти и вулканити от бившата Кърджалийска околия (Г. Бончев, 1921, 1923), орудяванията около Спахиево и с. Татарево (Г. Бончев, 1925), неоефузиите и кристалинния цокъл по поречието на р. Горна и Средна Арда (Гълъбов 1937, 1938), метаморфните комплекси от Централните Родопи (Petrachek, 1931; С. Димитров, 1946; Янишевски, 1947 и др.). Някои от изследванията имат площен характер и са придружени от дребномащабни карти в М 1:126 000 (Г. Бончев, 1921) и 1:100 000 (Л. Антонов, 1943).
През втората половина на XX век в региона са проведени основните геоложки дейности – геоложко картиране и картосъставяне, регионални и специализирани геоложки, геофизични, хидрогеоложки, металогенни и други изследвания.
2.1. Геоложко картиране и картосъставяне
Геоложкото картиране се извършва на два етапа, разделени от 30 годишен период.
Първият етап обхваща периода от 1955 до 1963 г., когато цялата площ на к. л. Комунига е покрита от разномащабни геоложки картировки в М 1:100 000 (Р. Иванов и др., 1956ф – цялата площ) и М 1:25 000 (Н. Стефанов и др, 1956ф – малка площ в югозападния ъгъл; Боянов и др., 1959ф – южната половина; Боянов и др., 1963ф – северната половина). С тези картировки се поставя началото на системни геоложки проучвания на големи площи, което позволява на авторите да извършат комплексни изследвания с регионално значение, като са съставени първите обобщени стратиграфски и тектонски схеми. При разчленяването на метаморфните и палеогенските седименти и вулкано-седиментните комплекси са прилагани разнообразни варианти на комбинирани лито- и хроностратиграфски подходи, като са използвани предимно неофициални литостратиграфски единици (задруги, „свити”, хоризонти, комплекси, серии и др.).
Геоложките картировки и придружаващите ги търсещи методи от този етап са отразени на кадастрални карти на изучеността по видове работи – геоложко и геоморфоложко картиране в М 1:100 000 – 1:25 000, литохимично, хидрохимично и шлихово опробване и библиографска справка до 1980 г. (Мазников и др., 1973ф, 1976ф; Вълева, 1982ф; С. Йовчев, 1995ф).
Между двата етапа на геоложкото картиране в различните части на Източните Родопи са проведени геоложко доизучаване в М 1:50 000 (Р. Маринова и др., 1984ф), ревизионни, обобщителни и картосъставителски работи, в резултат на което са съставени: Геоложка карта на Източните Родопи в М 1:100 000 (Боянов и др., 1980ф); Геоложка карта на Боровишкото понижение в М 1:100 000 (Р. Иванов, 1972); Схематична геоложка карта на на Боровишкото понижение в М 1:50 000 (Янев, 1988ф, Желев и др., 1989ф); Геоложка карта на България в М 1:100 000 – к. л. Искра (Боянов и др., 1990b, 1995); Геоложка карта на терциерните скали от Горна Тракия и Източните Родопи в М 1:200 000 (Боянов, Горанов, 1997ф). При научните си изследвания в Боровишката калдера Марчев и Янев съставят геоложки карти на отделни участъци, съответно в М 1:25 000 (Марчев, 1985) и М 1:50 000 (Янев, 1990).
През втория етап (1994–2006) за обновяване и актуализация на картния материал и изясняването на редица дискусионни въпроси в региона се провежда ново кондиционно картиране в М 1:25 000 (В. Георгиев и др., 1995ф – североизточната част; Саров и др., 2002ф – цялата площ) и ревизионно-геоложко картиране М 1:50 000 (Саров и др., 2006ф – цялата площ).
Резултатите от новото геоложко картиране променят представите за геоложкия строеж и тектонското развитие на Източните Родопи. В метаморфните терени по теренни и петроложки данни са отделени големи тела от метагранити, които са включени в обема на отделните литотектонски единици (Саров и др., 2004; Саров и др., 2006ф). Тектонското райониране и тектонската еволюция са интерпретирани по модела на метаморфните ядрени комплекси, формирани в условията на корова ектензия (Z. Ivanov, 1989, 2000; Ricou et al., 1998).
За палеогенските смесени вулканогенно-седиментни скали е приложен нов подход при разчленяването на разрезите, като са отделени конкретни вулкански комплекси, а за стратифицираните седименти са използвани неофициални и официални литостратиграфски единици (Йорданов и др. в: Саров и др., 2006ф).
Сподели с приятели: |
