Единицата е означена под това име за първи път от Йорданов (в: Саров и др., 2002ф) по името на с. Иваново, Хасковска област, без да са следвани изискванията при въвеждането на официалните литостратиграфски единици.
Към състава ù са причислени отделените от Горанов, Боянов (1996) Бисерска и Лешниковска свита, отнесени от номиниращите автори към обема на Крумовградската група. Главните основания за това са установените на различни нива взаимоотношения на преход и зацепване с приабонската брекчоконгломератна задруга в самия типов разрез на свитите и в Ибреджекския хорст (Йорданов в: Саров и др., 2006ф).
В настоящите изследвания широко разпространената червенооцветена брекчоконгломератна задруга се официализира под наименованието Подрумченска свита. Така съставът на групата придобива следния вид: Бисерска свита, Лешниковска свита и Подрумченска свита. Като официална литостратиграфска единица Ивановската група се въвежда в Обяснителната записка към Геоложката карта в М 1:50 000 – к. л. Харманли (Саров и др., 2008а).
В регионален план скалите на групата изпълват Припекското съставно понижение. В рамките на изследваната площ в класическия си вид са представени само материалите на Подрумченската свита.
Съобразно стратиграфската и позиция, възрастта на групата се определя като приабонска.
Скалите на Ивановската група представляват континентални седименти от различни фациеси. Те са пъстрооцветени и се характеризират с груботеригенен и разнообразен литоложки състав.
4.1.2.1. Подрумченска свита (PE3)
Като официална литостратиграфска единица под това име свитата е номинирана при настоящото изследване. Въвеждането и се прави в Обяснителната записка към картен лист Крумовград и Егрек – М 1:50 000, където се намира геоложкият епоним (с. Подрумче) и типовият разрез (Саров и др., 2008b).
Скалите на свитата са означавани с различни термини – свита, хоризонт, подхоризонт, задруга. Общото в тези наименования е литоложкият състав – брекчоконгломератен (Р. Иванов и др., 1956ф; Костадинов и др., 1957ф; Горанов, 1960; Боянов, Маврудчиев, 1961; Минчев и др., 1964ф; Боянов и др., 1995; В. Георгиев и др., 1995ф).
В изследваната площ скалите на единицата са разпространени изключително по границата на метаморфниият фундамент с палеогенските вулкански и седиментни скали. Те са основният пълнеж на Припекското съставно понижение. Материалите на свитата могат да се наблюдават като отделни изолирани разкрития в землищата на селата Рибен дол и Мировец, южно от с. Тухла, северно от с. Малко Кушево, източно от с. Песнопой и пр.
Скалите на Подрумченската свита залягат несъгласно с размивна граница спрямо метаморфния терен. При с. Мировец материалите на единицата се зацепват и чрез бърз вертикален литоложки преход се покриват от блоково-валунно-брекчоконгломератната задруга на теригенния комплекс. В околностите на селата Планинско и Две тополи скалите на свитата се покриват трансгресивно от конгломератно-пясъчниковата и мергелно-варовиковата задруга и несъгласно от вулканитите на Войновския вулкански комплекс. Просичат се от скалите на Загражденския вулкански подкомплекс.
Главният съставен компонент на единицата са червено-виолетовите до червено-кафяви слабоспоени брекчоконгломерати с отделни пачки и лещи от грубозърнести пясъчници.
При с. Рибен дол брекчоконгломератите са изградени предимно от едри чакъли и валунни, но се срещат и блокове с размери до 1,5 m. Сортировка не се наблюдава. Кластите са слабообработени до ръбести. Съставът на късовете е мономиктов, изграден предимно от диатекситови мигматити, а по-рядко се срещат късове от амфиболити и кварц. Текстурата е класт- до матриксподдържана. Матриксът е с гравийна до псамитна структура. Груботеригенните скали прехождат в неиздържани в пространството пачки от разнозърнести полимиктови пясъчници. Последните имат ръждиво-сив, зеленикавосив до червено-виолетов цвят и коса, на места паралелна слоестост. Съставът на минералните зърна е представен от кварц, плагиоклаз, калиев фелдшпат, биотит, мусковит и др.
При с. Песнопой брекчоконгломератите са изградени от късове от мигматизирани биотитови гнайси, амфиболити, фрагменти от кварцови жили и др. Късовете са с чакълни до валунни размери, предимно слабообработени до ръбести. Матриксът е тъмен на цвят, песъчливо-гравиен. Като цяло за скалите от това разкритие червеният цвят не е характерен. Дебелината на седиментите тук е трудно установима поради литоложкото сходство с подложката.
В разреза при с. Боровица свитата е изградена от чакълни до валунни брекчоконгломерати с пачки от грубозърнести пясъчници с характерен червено-виолетов цвят, като в късовия компонент преобладават порфирните метагранити.
Дебелината на единицата се изменя от 0–20 до 100–170 m.
Седиментите на Подрумченска свита представляват делувиално-пролувиално акумулирани континентални образувания с характерно червено-виолетово оцветяване.
Фауна и флора в свитата не са установени, но поради факта, че тя прехожда нагоре в седименти с доказана приабонска възраст се допуска, че тези отложения са образувани в рамките на късния еоцен.
