Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000
Изтегляне 4.94 Mb.
|
Свързани:
Susam - k-35-075-b-susam-geolozhka-karta-na-republika-blgariya BG, k-35-075-g-nikolovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-087-a-ardino-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-076-g-slavyanovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-076-v-knizhovnik-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-087-gdzhebel-k-35-099-b-kirkovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-075-a-iskra-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-088-g-chernichevo-k-35-100-b-kehros-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-088-b-madzharovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-088-v-krumovgrad-k-35-100-a-egrek-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, Zapiska-Svoge EN, k-35-087-b-krdzhali-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-089-v-mandrica-k-35-101-a-mikroderion-geolozhka-karta-na-republika-blg, k-35-089-a-ivaylovgrad-geolozhka-karta-na-republika-blgariya
- Навигация на страницата:
- 4.1.5.3. Брекчоконгломератно-пясъчникова задруга (bs
| Пъдарска свита (нова свита) – холостратотип
Ориентировка на разреза – 20º, дължина 100 m. Покривка: туфо-туфитна задруга – Зимовински вулкански комплекс – Кърджалийска вулкано-седиментна група (6–5) 6–>5 m – резедави масивни неяснослоести финопепелни туфи – – – – – – – – – – – – – – рязка литоложка граница– – – – – – – – – – – – – – – – 5 – 1,5 m – бежово-кафеникави финопепелни туфити – – – – – – – – – – – – граница на бърз литоложки преход– – – – – – – – – – – –– Пъдарска свита (3) – 80 m 4 – 80 m – незакономерна, преобладаващо честа ритмична или циклична тънко-средно-до дебелослоеста алтернация на среднозърнести, на места варовити пясъчници с останки от Bivalvia, тънкослоести, възможно туфозни глинести варовици, варовити алевролити, средно-грубозърнести туфити, включващи лапилни по размери късчета от сиво-розови среднопорфирни латити и единични пластове или тънки пачки от сиви финопепелни туфи със среднокисел състав. Дебелината на слоевете се изменя от 0,1 до 0,6–0,8 m. Дебелината на отделните ритми е променлива, варираща в границите 0,6–2 m. По долната повърхнина на някои от пластовете се наблюдават следи на товара (load cast) с милиметрови до сантиметрови размери. По-варовитите (неустойчиви) разновидности образуват междупластия (interlayers). Скалите в типовия разрез могат да се обозначат като проксимални турбидити с преобладание на пясъчниците, които бързо се налагат в западна посока. Основен фон – сиво-кафяв. S0 – субхоризонтално до 40–70º/5–10º. Продължение на разреза и описание на подложката (Лисичарска свита) в допълнителния разрез западно от холостратотипа на Пъдарска свита. 3–>2 m средно-дебелослоести жълто-кафяви масивни пясъчници с детритусни останки от миди. S0 15/10º. – – – – – – – – – – – – – – – рязка литоложка граница– – – – – – – – – – – – – – – Подложка: Лисичарска свита (спомагателен разрез) 2–8 m – дебелослоести (0,6–0,7 m) несортирани матриксоподдържани полимиктови конгломератобрекчи с песъчлива свързваща маса. В късовия състав участват мрамори, биотитови шисти, очно-порфиробластични гнайси, серпентинити и кварц. Размерът на късовете варира от едрочакълен до блоков. Обработката е неравномерна, като в отделни участъци се наблюдава съсредоточаване на късове със сравнително добра степен на обработка, в т. ч. и валуни с размери до 0,5 m3. Слоестостта е хоризонтална, ясно и по-тънко наслоените средно- едрозърнести пясъчници преобладават в основата на разреза. Непосредствено от изток дебелината се изменя рязко до 2,5 m, като съставът и характеристиките ù остават непроменени. Основен фон – сив или пъстър. S0 – 10/10º. – – – – – – – – – – – – –трансгресивна и дискордантна граница– – – – – – – – –1>30 m – светло- до тъмносиви и сиво-зелени отчетливо фолиирани, силно катаклазирани серпентинити (Кърджалийска литотектонска единица?). S1 230/20º. В типовата област област Пъдарската свита в общи линии запазва характеристиките на холостратотипа. В регионален план тя също запазва основните си дефиниращи белези, т. е. ритмичния, флишоподобен, преобладаващо турбидитен или тефротурбидитен (склонов фациес) характер на пълнежа (Московски, 1987). Литоложките разновидности в ритмичната алтернация обаче са изменчиви и често са указание за латерални преходи. Предложеният разрез не изчерпва напълно характеристиката на тази единица. Наличието на последователности, които могат да бъдат обособени като отделни литотела в нейния обем изисква значително по-голям брой допълнителни разрези. В разреза, разкрит по шосето с. Черноочене – Кърджали единицата често е представена от тънкослойна алтернация на мергели, дребнозърнести пясъчници и алевролити. Дебелината на ритмите е от няколко до няколко десетки сантиметри. Често явление са интраолистостромните тела или подводни свлачища. На места в разреза се появяват дебели пластове или пачки от пясъчници с неизразителна градационна слоестост, които могат да се обозначат като флуксотурбидити. Пак там присъстват и фонови седименти (най-често мергели). Наблюдават се единични пластове или пачки от детритусни варовици (калкаренитови или карбонатни турбидити). Като фонова седиментация от относително индивидуализирано литотяло може да се определят издържаните мергелни пачки с редки прослои от тънкопластови варовити пясъчници от района между селата Черноочене и Пчеларово, както и в южните отдели на района (напр. при с. Пенковци в т. нар. Храбрецки ръкав – к. л. Джебел и Кирково – М 1:50 000). В регионален план Пъдарската свита изпълва пространството на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог. Дебелината на единицата се изменя от няколко метра (в ЮИ фланг на трога или района на Ирантепенския вулкан) до 400–500 m (в централните части и северозападния фланг на трога). Най-често скалите на единицата се разполагат с рязка литоложка граница или се прослояват в долните си части с базалния брекчоконгломерат (с олистостромен характер) на Лисичарска свита от основата на троговия пълнеж. Покриват се с кратък вертикален преход или прехождат латерално в седиментите на брекчоконгломератно-пясъчниковата задруга. Локално върху тях са развити неголеми рифови постройки. Свитата се процепва, алтернира или покрива от продукти на приабонските вулкани в троговите рамки. Покрива се конкордантно от пирокластити на Зимовинския вулкански комплекс или Чифлишкия вулкански подкомплекс. В останалата част на района на базата на множество биостратиграфски данни (Боянов, Маврудчиев, 1961; Горанов, 1960; Р. Иванов, 1960; Минчев и др., 1964ф; Динков и др., 1968ф, и др.) свитата е с доказана приабонска възраст. Същата се потвърждава и от взаимоотношенията с изотопно датирани приабонски вулкански продукти в трога. По наши данни (определения на Д. Синьовски) на различни места от района на разпространение е установена богата нанофосилна асоциация. Същата съдържа важни стратиграфски репери. Присъствието на Helicosphaera compacta Bramlette & Wilcoxon, ограничаваща хроностратиграфския диапазон отдолу до бартон и наличието на Lanternithus minutus Stradner, която продължава масовото си развитие почти до началото на олигоцена, определят приабонската възраст на свитата. 4.1.5.3. Брекчоконгломератно-пясъчникова задруга (bsЕ3)Единицата е отделени и описана от Йорданов (1996ф) за района на с. Багра, Бленика и околността. Значителна част от нея се възприема от В. Георгиев и др. (1996ф, 1997ф) като „олистостромна пачка”, което не отговаря на вещественния състав и съществено изменя позицията ù в разреза на групата. В регионален план материалите на задругата заемат сравнително високи нива от пълнежа на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог. В рамките на изследваната площ задругата се установява единствено в околностите на с. Босилица. Единицата заляга с бърз литоложки преход или се зацепва латерално със седиментите на Пъдарската свита. Процепва се и се покрива от среднокиселите вулканити на Войновския вулкански комплекс. Скалите на задругата са представени от сравнително еднообразни грубо- неяснослоести кафеникави разнозърнести полимиктови пясъчници, прослояващи се на места от пачки латитови бомбени туфи. В по-долните си нива пясъчниците включват и мергелни пакети, посредством които се осъществява преходът към Пъдарската свита. Пясъчниците са среднозърнести и изграждат средно- до дебелослойни добре издържани в пространството пластове, без градационна слоестост. Структурата е псамитна до псамо-псефитна. Минералните зърна са от фелдшпати, кварц, биотит и др. Спойващата маса е глинесто-варовита, от поров или базален тип. Дебелината на единицата е 20 m. Материалите на брекчоконгломератната задруга се схващат като продукт на сортирана груба флуксотурбидитна седиментация, изпълваща локално оформени минидепресии в подножието на басейновия склон. Приабонската възраст на задругата е биостратиграфски установена. Определената от Д. Синьовски варовита нанофосилна асоциация (при с. Старо място – к. л. Кърджали 1:50 000), съдържа важни стратиграфски репери – Isthmolithus recurvus Deflandre и Ericsonia formosa Kamptner, които ограничават хроностратиграфския диапазон на единицата в рамките на късния приабон. Изтегляне 4.94 Mb. Сподели с приятели:
|