Туфозната задруга е изградена от разнообразни пирокластити с кисел състав. Поради пълната промяна на стъклените частици на повечето от слабо- до средноспечените пирокластити, са използвани анализи единствено от силноспечени пирокластити (игнимбрити) от района на Сини връх. Те се характеризират с трахитов, трахидацитов до трахириолитов състав. Според Янев, 1990 съставът на игнимбритите е повлиян от еоловата сепарация по време на отлагането им в сухоземни условия.
Маденските трахидацити са представени от трахидацити (по петрографски определения), дацити до риолити.
Шаренноските трахидацити се характеризират с високи стойности на алкалиите, като анализите им попадат в полето на трахитите, трахидацитите и трахириолититте.
Химичните анализи от калдерни дайкив пределите на картния листпопадат в полето на трахириолитите.
Мурговските лещови трахириолити попадат предимно в полето на трахириолити, по-рядко на риолитите.
Анализите от Йончевските трахириолти (от пределите на к. л. Искра и к. л. Сусам М 1:50 000) попадат предимно в полето на трахириолитите, като малка част попадат в полето на риолитите.
Тримогилският вулкански подкомплекс е изграден от тела и дайки с шошонитов, латитов, трахидацитов, трахириолитов и риолитов състав. Редът на образуване на отделните разновидности не е установен. Някои от среднокиселите скали (обр. 41-а и Л-1694) се характеризират с ултракалиев характер.
При всички вулканити от Боровишкия вулкански комплекс се установява отношение (Na2O–2) < K2O. Всички скали попадат в полето на високо-калиевите вулканити (фиг. 11).
На харкеров тип диаграми са представени зависимостите между основните петрогенни оксиди и SiO2 (фиг. 12). Повечето от главните елементи показват непрекъснати и еднообразни сериални вариации. Съдържанията на TiO2, CaO, Fe2O3, намаляват закономерно с повишаване на SiO2 съдържание. Най-високи съдържания на MgO имат ултракалиевите латити на Брястовския вулкански подкомплекс и по-базичните разновидности на Тримогилския. Съдържанията им намаляват относително бързо с увеличване на SiO2 (до ~ 65 wt%), след което се наблюдава изменение в наклона на тренда и намаляването става по-постепено. Подобна закономерност се наблюдава и за P2O5. При среднокиселите разновидности (SiO2до ~ 65 wt%) се наблюдава увеличаване на съдържанията на Na2O с увеличаване на SiO2, докато при киселите се наблюдава обратната закономерност. Най-високи съдържания на K2O се наблюдават при ултракалиевите латити на Брястовския вулкански подкомплекс. Това се дължи на факта, че в порфирната им генерация участва голямо количество санидин (до едропорфирен). Вариациите на съдържанието на K2O при ултракалиевите латити, при сходен състав, вероятно се дължи на различното количество на санидина (неравномернопорфирни) в отделните проби. При скалите на Тримогилския вулкански подкомплекс се наблюдават също големи вариации в съдържанията на K2O.
При среднокиселите вулканити диференциацията най-вероятно е свързана с фракциониране на плагиоклаз, биотит, пироксен, амфибол (?), магнетит и апатит, докато при киселите разновидности еволюцията вероятно се дължи на фракционирането на плагиоклаз, амфибол, по-малко на магнетит, както и на флуидния фактор, контролиращ поведението на P2O5, К2О и Na2O. Според Караджов, Янев (1998), използвайки метода на главните компоненти, най-голямо влияние за образуването на скалите с трахидацитов състав от такива с латитов играе фракционирането на плагиоклаз, биотит и пироксен, а от трахидацитите към риолитите – амфибол и плагиоклаз. Разнообразният състав на скалите от Тримогилския вулкански подкомплекс вероятно се дължи на изпразването на последни порции от зонална магмена камера.
Хондрит-нормализираните спайдърграми за елементите следи от латитите и улатракалиевите латити на Брястовския вулкански подкомплекс и шошонити на Тримогилския вулкански подкомплекс (фиг. 13) имат сходна конфигурация и характеристики на калциевоалкални базалти от деструктивните зони на плочите (Thompson et al., 1984). Наблюдават се значително по-високи стойности (в някои случаи над 10 пъти – при вулканитите от Тримогилския вулкански подкомплекс) на тежките REE спрямо хондритовите и слабо изразени негативни Eu аномалии (фиг. 14). На диаграмата Ti/Zr (фиг. 15) анализ от шошонити на Тримогилския вулкански подкомплекс попада в полето на калциевоалкалните базалти. ORG-нормализираните спайдърграми за кисели вулканити от Боровишкия вулкански комплекс (фиг. 16) показват силно обогатяване на LILE (K, Rb, Ba, Th) и обедняване на HFSE (Nb, Hf, Zr, Sm, Y, Yb). Впечатление правят високите положителни аномалии на Rb и Th и негативната аномалия на Ba. Тази конфигурация е характерна за син- до постколизионните гранити по Pearce et al. (1984). В повечето случаи се наблюдават негативни Eu аномалии (фиг. 17), а при игнимбритите с трaхитов състав, такава аномалия липсва (Yanev et al., 1998). На диаграмата (Y+Nb) – Rb (фиг. 18) киселите вулканити от комплекса попадат основно в полето на синколизионните гранити, на границата с островнодъговите.
Табл. 3. Данни за главните оксиди (wt%) за скали от Боровишкия вулкански комплекс
