Дребномащабни синметаморфни гънки. В мащаба на отделните разкрития са наблюдавани синметаморфни сантиметрови и метрови гънки с различна морфология и ориентировка на шарнирите и осовите им равнини. Статистическата обработка на ориентировката на шарнирите от цялата източна периферия на Централнородопската подутина (Саров и др., 1998ф) показва два ясно изразени максимума в интервала (0–20° и 30–60°) и един по-слабо изразен между 260–270°. Гънките с посока на шарнирите между 260° и 270° са представени от лежащи изоклинални гънки. Осовите им равнини съвпадат със страната на фолиацията. Повечето от описаните гънки са наблюдавани в по-пластичните пакети от Старцевската единица. В зоната на срязване Канарата (Sarov, Gerdjikov, 2002) се наблюдават също и поредица от асиметрични гънки формирани от движенията по зоната и характеризиращи посоката на тектонски транспорт.
5.3. Тектонски строеж на неозойската покривка
В строежа на неозойската покривка в пределите на картния лист са обхванати само части от палеогенското Източнородопско комплексно понижение.
Подходите на тектонското райониране, разработени от Йорданов (1999а,b) и Yordanov (2002), са заложени в доразвит вид в схемата на съподчинеността, взаимоотношенията и регионалното развитие на главните късноалпийски структури в Източните Родопи (фиг. 20).
При тектонското райониране, отразено на геоложката карта и обяснителната записка към нея, е възприет терминологичен подход, по-различен от използвания в по-рано издадените карти и обяснителни записки. Терминът „структурна зона” (респ. „подзона”), употребяван в традиционния си по-широк обем, тук е заменен с по-неутрални понятия като „структура”, „част” или „участък”. Промяната е мотивирана от по-тесния смисъл, който понястоящем (при тектонското райониране на Алпийските и Карпатските терени) се влага в термина „зона”, касаещ регионални структури с определен по-висок ранг.
Като първоразрядна структура, обединяваща цялото палеогенско пространство, се отделя Източнородопското комплексно понижение. С добавката „комплексно” (за разлика от традиционно използваното название „Източнородопско понижение”) се акцентира върху сложния, преимуществено вулкански строеж и пространствена изменчивост.
Второразрядните структури обединяват или представляват междинна категория спрямо треторазрядните единици. От своя страна те са тектонски и/или вулкански структури. Отделени са три второразрядни структури. Две от тях – Североизточнородопската и Момчилградската, са с характер на комплексни депресии, а третата – Звинишко-Ибреджекската, е със специфичен и силно усложнен вътрешен строеж. От своя страна те могат да бъдат отъждествявани с комбинация от две и повече треторазрядни структури. Тензионните трансзонални зони са самостоятелни структурни единици извън горепосочения йерархичен ред.
Структурообразувателните процеси са обособени в 4 главни етапа: R1 – ларамийски; R2 – илирски (късноеоценски); R3 – пиренейски (рупелски) и R4 – неотектонски (хат-рецентен). Всеки от тях е поделен на съответния брой подетапи (структурни подетажи) в обвръзка с времето на залагане на треторазрядните структури (фиг. 9). Схемата не отразява локално проявени размиви, осушавания или трансгресии, свързани напр. с калдерното развитие на Боровишкия, Сушицкия и Нановишкия вулкан.
Характерно за целия периметър на първоразрядната структура е неизразителната гънково-блокова, „германотипна” нагънатост. Обвръзката на етапността с гънковите и гънково-блокови генерации е показана на табл.3.
Етапността в структурообразуването се осъществява по механизма „емерзионен импулс – блокова дезинтеграция” (Йорданов, 1999а).
Залагането на трите второразрядни структури в трайно очертаните им граници се предшества от формирането на Крумовградското и Припекското понижение, чиито регионален обхват и залагане се свързва с края на ларамийския и началото на илирския етап на развитие (фиг. 9). За разлика от тях в един по-късен времеви интервал, съответстващ на началото на пиренейския етап, се формира друга широкообхватна депресия – Кърджалийската, с „трансзонален” характер.
Сравнително по-подробни сведения спрямо съподчинеността на структурите, както и принципите и критериите на тектонско райониране, са изложени в обяснителните записки към картните листове в М 1:50 000 Кърджали и Искра.