Зимовинският вулкански комплекс, в пределите на картния лист, е представен единствено от кисели пирокластични скали. Стъклените фрагменти от основната маса и пемзите са цялостно променени в зеолити и филосиликати, което се отразява върху химичният състав на скалите. Анализите попадат в полето на риолитите и се характеризират предимно като среднокалиеви.
Предеруптивната температура на кристализация на киселите пирокластити от по-долните нива на разреза по фелдшпатовия термометър е 685–705º С, а от по-високите – 710–715º С (Янев, 2007). Нарастването на температурата, според същия автор, може да се обясни с това, че пирокластичният материал на по-късната фаза идва от по-дълбоко ниво на магменото огнище.
4.1.10.4. Боровишки вулкански комплекс
Боровишкият вулкански комплекс е изграден от вулкански скали със среден и кисел състав. Повишената обща и калиева алкалност на скалите се изтъква за първи път от Р. Иванов (1963), който ги обединява в К-субалкална Боровишка серия (с членове от абсарокити до трахириолити), образувана следствие на кристализационна диференциация. По-късно същият автор (Р. Иванов, Стоянова, 1966) изказва мнението, че киселите вулканити не са продукт на този процес. Като Боровишка шошонитова серия се дефинира от Марчев (1985), който счита, че при еволюцията основна роля играе кристализационната диференцицация, която се допълва от процеси на асимилация на коров материал (AFC процес), флуиден транспорт на някои от химическите елементи и смесване на магми. Караджов, Янев (1998) потвърждават чрез метода на главните компоненти, че основният процес, който води до формирането на серията е кристализационната диференциация. Според тях серията се характеризира с една ранноолигоценска хомодромна редица: латити и малко шошонити – дацити – ниско-Si риолити – високо-Si риолити, докато абсарокитите (Жеденски абсарокити) и шошонитите (Кадънски шошонити) са част от една антидромна приабонска серия.
Брястовският вулкански подкомплексобединява среднокисели до кисели, интрузивни и вулкански скали, които се отличават с едни от най-високите стойности на К2О и общите алкалии всред скалите на Боровишкия вулкански комплекс. В пределите на картния лист са представени единствено латити, докато северно и северозападно от изследваната площ (на територията на к. л. Сусам и к. л. Искра М 1:50 000) латите са характеризират като ултракалиеви. Ултракалиевите латити (Yanev, Pecskay, 1997) се отличават с високи стойности на К2О (5,2–6,47 wt%) и отговарят на критерия на Foley et al. (1987) за ултракалиеви скали – К2О/2>Na2O и MgO>3wt%. Поради промените (ломонтитизация) на някои от санидиновите порфири и наличието и на плагиоклазови порфири в латитите в околностите на с. Комунига, съдържанията на K2O в тях са по-ниски и не отговорят на критериите за ултракалиеви вулканити.
