Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000

Изтегляне 4.94 Mb.

страница	64/70
Дата	27.01.2024
Размер	4.94 Mb.
	#120124
Тип	Задача

1 ... 60 61 62 63 64 65 66 67 ... 70

5.3.3. Други тектонски структури

ендогенни (тектогенни)	генерации, индекс
екзогенни	генерации, индекс
тип	тип
Постседиментационни		B F₆	гънково-блокови хорст-моноклинали, грабен-синклинали,флексури и др.	F₇	гънки на ерозионно разтоварване	R₄³
		F₆	линейни сложно устроени структури с редуцирани и трансформирани (видоизменени) сектори	F₇	гънки на ерозионно разтоварване	R₄²
			преработка
		F₅	плитки мащабни, предимно спокойни изометрични или брахисинклинални			R₄¹
Син- постседиментационни	синккал- дерни	BF₄	преобладаващо грабен-синклинали; приразломни огъвания			R₃⁽⁴⁾
	синвулкански			F₄	ГПНЛП; ЛПСГ; унаследени субструктури в пирокластичните потоци	R₃²
		F₃ (BF₃)	моноклинални, полуизометрични негативни и гънково-блокови негативни			R₃¹
		F₃ (BF₃)				R₃¹
Син- постседиментационни	синвулкански			F₂³	гънки на вулкано- тектонско слягане под силата на тежестта; локални дребни гънки на пластично течение	R₂⁽⁴⁾
	синвулкански			F₂²	гънки на първични наклони в лавовите покрови (ГПНЛП)	R₂³
		F₂(BF₂)	гънки на плъзгане, в т.ч. съпроводени със страничен натиск; (хорст-) антиклинали и (грабен-)синклинали, моно-хомоклинали	F₂¹	локални подводно-свлачищни гънки (ЛПСГ)	R₂³
Предсинседимен тационни (по отношение на R₂²)		F₁(BF₁)	унаследени отразени (щампови) и гънково-блокови			R₁- R₂²

5.3.3. Други тектонски структури

5.3.3.1. Трансзонални тензионни зони

Според Костов (1954) определени дайки и тела от кисели вулканити от Източнородопския регион очертават сравнително тесни зони, отговарящи на регионално развити тензионни пукнатини. За първи път Р. Иванов (1960) отнася към този тип структури и дайки със среднокисел състав.

Загражденска тензионна зона. Под това наименование или като „Загражденски дайков сноп” (Р. Иванов, 1972) Р. Иванов (1960) описва повече от 100 дайки от фелзитови риолити и латити, следящи се на разстояние от около 25 km. Западният фланг на зоната е с продължение на к. л. Давидково (М 1:50 000). До района на мах. Червенушка и западно от с. Гайдарци той е с преобладаваща И–З ориентация, дължина в рамките на картния лист около 6–7 km и максимална широчина 5 km. Приблизително в този район зоната се разпада на два клона, като в североизточния клон преобладават киселите, а в южния клон – среднокиселите дайки (Р. Иванов, 1972). Те принадлежат на Загражденския вулкански комплекс.
Западният клон е изключително наситен с кисели дайки и тела от разнопорфирни до фелзитови риолити, съсредоточени в района между селата Загражден, Вълчи дол и Две тополи. Преобладават субекваториално ориентираните тела, но присъщи за тази зона са и телата със СЗ–ЮИ ориентация, показващи известно сходство с ориентацията на разположения от ЮЗ Галенитски тензионен сноп.
Североизточният клон е с генерална посока 55–60º; дължина до района североизточно от с. Войново около 12 km и непостоянна ширина. Непостоянен е и както характерът, така и вътрешната ориентировка на част от изграждащите го тела. Така за района западно от вр. Ариягидикдорсу е набелязан компактен сноп латитови дайки със субекваториална ориентация. Подобна е ориентацията на удължените или полуизометрични риолитови тела (куполи от среднопорфирни риолити) източно и северизточно от с. Костачаир. Дайките западно и СЗ от същото село са с посока 25–35º. Дайките от района северно от селата Къшла, Гайдари и Песнопой следват в общи линии североизток–югозападното удължение на клона.
Условната южна граница на южното разклонение се прокарва от района на с. Канара до Ю от с. Любино (к. л. Ардино – М 1:50 000). Дължината на клона е около 4 km.
Към Загражденска тензионна зона Р. Иванов (1972) отнася и отделените от него (Р. Иванов, 1960; Ivanov, Kopp, 1969) съответно Йолендеренска (или Малкокрушовска – Боянов, Маврудчиев, 1961) и Песнопойска интрузии с монцодиоритов до сиенодиоритов състав, считани тук за тела от типа на т. нар. бебе – гранити (Саров и др., 2005ф).

Изтегляне 4.94 Mb.

Сподели с приятели: