Абревиатури: T – Тримогилски вулкански подкомплекс; Y – Йончевски трахириолити; Cdd – трахидацити и трахириолити – калдерни дайки; Sh – Шаренноски трахириолити; М – Мурговски лещови трахириолити; Md – Маденски трахидацити; t – туфозна задруга; tf – туфитна задруга; bcg – брекчоконгломератна задруга, n.d. – липсват данни.
Стояновски дайков сноп. Снопът се обособява при настоящето проучване. Изграден е от ориентирани в СИ–ЮЗ посока (40–50º) дайки с кисел и среднокисел състав, съсредоточени в района западно, източно и североизточно от вр. Шиловата чука. Дължината му в рамките на проучения район е около 4 km, а широчината – до 750 m.
Равенборски сноп. Описан е за първи път при настоящите изследвания за територията на к. л. Искра (М 1:50 000). Следи се между Стоянова махала до ЮИ от с. Тополово (северния картен лист). Снопът е със ССЗ (~160º) ориентация, дължина около 6 km и непостоянна ширина. Изграден е преимуществено от тела и дайки с шошонитов състав, като в ЮЮИ фланг в същата зона са внедрени и няколко субпаралелно ориентирани кисели дайки.
Шаренприпекски сноп. Снопът е регистриран за първи път при настоящите изследвания и подробно описан в Обяснителна записка към картните листове Искра и Сусам (М 1:50 000). Ориентиран е отново в субекваториално направление, но се предполага, че в западния си фланг той повива на югозапад и се съчленява със западното продължение на Тримогилския сноп. Към Шаренприпекски сноп се отнасят двете риолитови дайки с посока 45º, разположен в самия СЗ ьгьл на картния лист.
Изброените снопове, с изключение на Шаренноския и Шаренприпекския се пресичат, съчленяват или опират по фланговете си в района на Стоянова махала. Тази зона е описана от Р. Иванов (1972) като Тримогилски дайков възел – според същия автор „сложно радиално-лъчест възел, подсказващ централен тип магмено подхранване”.
Характеристика на гънково-блоковия комплекс.В обхвата на Източнородопската структурна зона се разграничават няколко основни структурни генерации, привързани към водещи тектонски събития (Йорданов, 1996ф; Йорданов в: Саров и др., 2006ф). Установените класификационни типове гънкови и гънково-блокови структури са систематизирани в две главни генетични групи:
I – по отношение на връзката им с тектонската проява:
1. ендогенни (тектогенни) и 2. екзогенни (атектонски)
II – по отношение на седиментационните процеси в треторазрядните понижения:
1. председиментационни (по отношение на етапа R22);
2. синседиментационни, в това число синвулкански и синкалдерни;
3. постседиментационни.
Пълната класификация, обвързана с етапите на деформация, е изложена на табл. 3.
В пределите на картния лист са обхванати части от две по-значителни ендогенни структури от сравнително нисък тектонски стил, свързани с R23 – илирския структурен подетаж (или етапът на троговото заложение), както и екзогенни структури – гънки на вулкано-тектонско слягане под силата на тежестта в комбинация с гънки на ерозионно разтоварване, формирани на неотектонския етап (Йорданов, 1996ф).
Към първия тип се отнасят обозначените като F2 син-постседиментационни (по отношение на теригенния комплекс и мергелно-варовиковата задруга) и синвулкански тектогенни структури – Даскаловска брахиантиклинала и Мастатепенска брахисинклинала.
Даскаловска брахиантиклинала. Структурата се разполага между селата Даскалово (к. л. Николово – М 1:50 000) и Комунига. Заема междинно положение между Габровската антиклинално подуване (източния картен лист) и евентуалното северозападно продължение на Мастатепенската синклинала. Структурата е със слабо удължена в СЗ–ЮИ (~130º) форма, дължина между указаните села 4,5 km и широчина 3,5 km. Ядрените части са изградени от скалите на Лисичарската свита (див флиш в основата на югозападния клон на трога), а крилата – от тефротурбидитната ритмична седиментация на Пъдарската свита. Структурата няма изразени периклинални участъци. От ЮИ в района на с. Дядовско тя е ограничена по разлом с посока 40º и пропаднал югоизточен блок, а от северозапад продължението ù остава скрито под ЮИ периферия на Боровишката калдера. Наклоните в крилата са преимуществено плавни (5–20º), като само западно от с. Черна нива (к. л. Комунига – М 1:50 000) се наблюдават по-трайни средностръмни (40º) наклони на юг и ЮЮЗ. От СИ и север североизточното бедро е пропаднало по разсед с посока 110º спрямо скалите на конгломератно-пясъчниковата задруга, оформящи Габровската структура. Югозападното крило се явява едновременно и североизточно крило на северозападното продължение на Мастатепенската брахисинклинала с ядка, запълнена от лавобрекчи и лави на Яворовския вулкан (Рибнидолски вулкански подкомплекс). Около с. Пошево на фона на бедрото се наблюдават F23 гънки на вулкано-тектонско слягане под силата на тежестта, изразяващи се в преориентацията на структурните елементи в подстилащите седименти под удължен латитов поток.
Мастатепенската брахисинклинала. Структурата е установена от Йорданов (1996ф). Тя е с основно разположение на ЮИ и е подробно описана в Обяснителна записка към к. л. Николово (М 1:50 000). Освен латитови лавобрекчи и лавови потоци и покрови на Яворовския вулкан, в
ядката на синклиналата участват и дебело-грубослоести пясъчници на брекчоконгломерато-пясъчниковата задруга (Свободиновска вулкано-
седиментна група). Наклоните в югозападното крило, оформено отново по седиментите на Пъдарска свита от района източно от с. Боровско, са от 5–10º до 45º–60º, приразломно повлияни от разсед с посока 130º и пропаднал североизточен блок.
Боровишка грабен-брахисинклинала.Като „Чамдеренска” структурата е описана за първи път от Кацков и др. (1966ф). Касае се за палеогенското пространство, плавно асиметрично негативно прегънато при тектонската преработка на възможно първично предестиниран, клиновиден и заливовидно вдаден на юг контур, заключен между Боровишкия разсед и Халачката разломна зона.
Южните центриклинални участъци се разполагат на около 500 m СЗ от с. Халач (к. л. Ардино – М 1:50 000). Оттам шарнирът на гънката се следи на ССИ и север до района западно от с. Рибарци. Към периметъра ù условно биха могли да се отнесат и скалите по северния склон над яз. Кърджали (приблизително до паралела на с. Аврамово).
Югозападното крило е със спокойни (10–20°) наклони на ИСИ, формирано по скалите на Подрумченската свита, мергелно-варовиковата, конгломерато-пясъчниковата, блоково-валунно-брекчоконгломератната задруга и троговата седиментация. Източното крило е напълно тектонски редуцирано. Ядрото е изградено от материалите на туфо-туфитната задруга (Зимовински вулкански комплекс), разполагащи се субхоризонтално (5–10°) върху седиментите на Пъдарската свита. Съвременният строеж на Боровишката грабен-брахисинклинала вероятно е резултат на съвкупност от разнообразни събития и процеси, водещи началото си от най-ранното развитие на региона.Съвременните дизюнктивни граници на структурата са резултат на относително млада тектогенеза. Сходните като ориентация и наклони елементи на фолиацията и слоестостта по югозападната ù (вътрешна и външна) периферия са или резултат на „обличане”, или могат да се отдадат на късни емерзионни процеси в подуването на цокъла. Огъването, формирано по материалите на Свободиновската група, може да се обвърже с етапа на троговото заложение (склонови, синседиментационни гравитачни гънки на плъзгане от етапа R23). Слабите наклони под внушителната маса пирокластика отговарят на характеристиките на синвулканските екзогенни гънки на вулкано-тектонско слягане под силата на тежестта.
