Калдерни разломи. СпоредР. Иванов (1972) южната периферия на Боровишката вулкано-тектонска депресия (респ. Сърнишка калдера) представлява сложна ивица от субекваториални до североизточни (в района на с. Комунига) дъговидни разломи и дайки. От описаните от същия автор структури при настоящите изследвания са потвърдени т. нар. разломно-дайков сноп Шарен нос и отчасти Планинският разлом (Р. Иванов, 1960).
Разломът Шарен нос започва между източно от едноименното село и продължава до на около 1 km северно от с. Женда. Ориентиран е в изток–западна до слабо повиваща в източния фланг на ИСИ (70º) посока. Запълнен е от издържани или лещовидно изцеждащи по фланговете средно-едропорфирни дайки или дайкоподобни тела с трахириолитов състав. Предполагаемата амплитуда на пропадане надхвърля 500 m. По наши данни разломът продължава и на изток, като се свързва със Сърнишкия дъговиден разлом от източния фланг на Боровишката калдера (к. л. Николово – М 1:50 000). Разломът не се следи отчетливо на повърхността, а в отделни участъци липсват данни за тектонски отношения със скалите от югоизточната периферия на калдерата. В района на с. Комунига структурата е накъсана от серия разломи със СЗ–ЮИ направление. Планинският разлом е паралелна структура, кулисообразно отместена около 500 m на юг в района северно от яз. Боровица. Маркира се единствено по внедрени по същата линия дайки и удължени тела с големи размери и аналогичен на гореописания състав. Дължината в указания участък е около 3,5–4 km, а след значително прекъсване евентуалното му продължение на запад се прокарва по идентично дайкоподобно тяло с посока 65–70º, разполагащо се на ИСИ от с. Шипка.
Други разломи. В тази съвкупност са обединени разседи, възседи и отседи, които не са свързани с калдерното развитие на Боровишката вулкано-тектонска структура.
Боровишки разлом. Разломът ограничава от запад-югозапад Боровишкия грабен, като основно е изявен като разсед. Структурата изменя посоката си от 170º до 130º. Дължината ù в пределите на картния лист около 4 km. В околностите на с. Брезен разломът се съчленява клиновидно с Халачкия субмеридионален разсед и продължава в южна посока към с. Кобиляне (к. л. Ардино – М 1:50 000).
Въпреки преобладаващото стръмно западане на южния картен лист има индикации за съгласно с фолиацията в рамката скъсване между западащите под ъгъл 40° на североизток финоплочести биотитови гнайси и червения брекчоконгломерат на Подрумченската свита в тясна зона на тектонска преработка.
Макар и оформена на по-късен етап, описаната структура най-вероятно се отнася към серията отлепващи (съгласни на фолиационните повърхнини и на границата на две разнородни среди) нарушения със средностръмни (50–60°) наклони, установени от Йорданов (в: Саров и др., 1999ф) за района на с. Долно Прахово (к. л. Ардино – М 1:50 000). Тук е налице серия от крехки североизточни пластинообразни пропадания, съпроводени от харнишови повърхнини, активна катаклаза, милонитизация, почти повсеместно проявена хидротермална минерализация, обвързани с поредица неуточнени етапи на емерзионни импулси.
Халачка разломна зона. Зоната е с основно развитие на юг и е охарактеризирана сравнително подробно в Обяснителната записка към к. л. Ардино – М 1:50 000. В този район тя съкращава едностранно от изток почти целия палеогенски разрез в Боровишкия грабен до туфо-туфитната задруга на Зимовинския вулкански комплекс. Предполагаемата амплитуда на стъпаловидно пропадане на места надхвърля 500 m. Зоната се характеризира с изключително силна тектонска преработка и интензивна хидротермална дейност. В източна посока са регистрирани паралелни, в т. ч. площни промени.
Вероятното северно продължение на Халачката разломна зона в шкарпа на пътя по левия бряг на р. Боровица ЮЗ от с. Висока е означено като Халачки възсед. Структурата представлява трансформиран разсед с издигнат и придвижен на запад източен блок, изграден от скалите на Пъдарската свита (So 310/30º) и съгласно разполагащи се върху тях резедави масивни пирокластити от пачката на киселите витрокластични туфи (туфо-туфитна задруга – Зимовински вулкански комплекс). Същите туфи изграждат западния блок. Амплитудата на възсядане вероятно не превишава първите десетки метри. Елементите на самата разломна плоскост са 120/70º. Зоната на влияние е широка 5 m, изразена в стриване до тектонска глина, катаклаза и избелване. На територията на картния лист СЗ от с. Рибарци Халачката разломна зона се разклонява в миндаловиден сноп, съчленяващ се в северна посока вероятно при устието на р. Боровица.
Разседът западно от с. Войново или т. нар. тук Тремнишки разсед е с елементи на западане 330/55º, по който латитов поток във висящия блок е пропаднал с неясна амплитуда спрямо подстилащи го агломератови туфи и лавобрекчи с аналогичен състав. Зоната е съпътствана от харниши, в част от които се наблюдават и щриховка със субхоризонтално разположение, стриване, катаклаза и ожелезняване. Вероятното продължение на тази линия е до района на с. Небеска, а взаимоотношенията на разнообразните по състав и принадлежност скали в двата блока показват сравнително слаб интензитет на придвижването.
Високски възсед (Йорданов в: Саров и др., 2002ф). Той е с посока 120º и средни наклони 60–70º, по който пирокластити и латитови лави на Яворовския вулкан възсядат на ЮЗ скали от състава на Кърджалийската вулкано-седиментна група и основно туфи от варовиково-пирокластичната задруга (Чифлишки вулкански подкомплекс), изпълващи Ненковското понижение. Следи се в продължение на 2,5 km между южно от с. Висока до южно от с. Илиница (к. л. Николово – М 1:50 000). Амплитудата на възсядане превишава 300 m.
На около 500 m ЮЗ от с. Висока Халачкият, а вероятно и Високският възсед опират в по-късна, ограничаващата ги от север добре изразена тясна зона от дясноотседни плоскости с посока 70º и наклони 80º на ЮЮИ. Щриховките по харнишовите повърхнини са субхоризонтални до наклонени под ъгъл 10º на ИСИ. В регионален план вероятната причина за възникването и ориентацията на изключително дясноотседните смествания от изследвания район са коментирани в Обяснителната записка към к. л. Николово – М 1:50 000.
