Данни за условията на метаморфизъм, представят Bonev et al., (2006a). Базирайки се на изследванията на Mposkos and Krohe (2000) за гръцката част от Долната им единица те определят температура 550–620° и налягане под 8 kbar. Протолитите на ортогнайсите от Кесебирската единица са характеризирани (Саров и др., 1995ф; Ovtcharova, Sarov, 1995) като фациални разновидности на равномернозърнести, порфирни и аплитоидни гранит-гранодиорити, продукт на корово топене в син-до пост колизионни условия. Направените анализи за изотопно датиране по Rb/Sr метод (Пейчева в: Саров и др. 1996, 1997ф) показват обобщена възраст от 328±25 Ma.
Девесилската литотектонска единица е изградена от метагабра и асоциращите с тях метаплагиогранити, мрамори и метапелити с тънки пачки от дълбоководни кварцити и лещи от амфиболитизирани еклогити , в които е установена (Кожухаров, (1987а) еклогитова парагенеза. Скалите на единицата се разкриват в тясна ивица, около селата Голям и Малък Девесил, Егрек и Букова махала. Ограничена е от две пластични зони на срязване – Кесебирска и Девесилска.
Кесебирската зона на срязване представлява пластично срязване по границата с метагранитите от Кесебирската литотектонска единица. То се маркира от пластични милонити в аплитоидни метагранити. По милонитната фолиация се наблюдава ясна субхоризонтална минерална и стриационна линейност с меридионална посока. Фолиацията затъва на изток с наклон 35–40°. Критериите на срязване (S/С) плоскости и други, показват десни отсед-разседни движения. Горната граница се поставя по Девесилската зона на срязване. Тя представлява отсед-разседно пластично срязване, развито в близост до основата на големите ултрабазични тела при Аврен и Голямо Каменяне.
3.2.3.2. Литоложка характеристика
Двуслюдени шисти и гнайсошисти (De/mbsh). Двуслюдените шисти са пъстри до сиви на цвят скали, на места вторично заръждавели от железни хидроокиси. Текстурата им е шистозна. Характеризират се с лепидогранобластова до порфиробластова по граната структура. Основният минерален състав включва гранат, кварц, биотит, мусковит, плагиоклаз, хлорит, дистен, ставролит, турмалин. Участват още апатит, циркон, рутил и руден минерал. Най-често са изградени от мусковит, биотит, гранат, кварц, кисел плагиоклаз. Кварцъте с неравни очертания и вълновидно потъмнение. Слюдитеса среднолюспести, с удължени и в различна степен огънати и деформирани люспи. Мусковитът образува ивици и по-рядко струпвания. Биотитът съдържа дребни иглици от рутил. Плагиоклазът е в малко количество, често серицитизиран.
