Биотитови шисти и гнайсошисти със и без ставролит (B/bsh). Гнайсошистите и шистите са с добре изразен ивичест – до милонитен строеж. Изградени са от мусковит, биотит, хлорит, гранат, кварц и плагиоклаз. Рядко се срещат турмалин, ставролит и хлоритоид. Кварцът е съсредоточен в ивици и е динамично рекристализирал. Бялата слюда е представена от по-едри люспи, удължени и в различна степен огънати и деформирани, на места оформени като слюдени риби.Тя също е събрана в ивици, които са частично разпокъсани. Плагиоклазът варира значително по количество, а биотитът най-често асоцира с бялата слюда. Гранатът е представен с отделни по-едри порфиробласти. Турмалинът и ставролитът са като единични, но често уедрени зърна сред слюдените ивици, а хлоритоидът обикновено е запазен като дребни зрънца в гранатовите порфиробласти.
Ултрабазити (B/ub).Ултрабазитите са представени от лещовидни тела, незакономерно разпръснати в разреза от шисти и гнайсошисти.
Мрамори (B/c). Мраморите са част от неидържаните лещовидни пачки сред двуслюдените шисти с гранат, установени в района на с. Черничево.Те са бели до кремави, дребно до среднозърнести. Калкошистите са сиви, розови, сивозелени, масленозелени и др. Текстурата на мараморите е най-често масивна и шистозна в калкошистите. Чистите мрамори са калцитни. Калцитът е представен от изометрични зърна, на места с ламеларно устройство. В нечистите мрамори и калкошистите процентното съдържание на калцита намалява за сметка на амфибол, кварц, плагиоклаз, епидот, мусковит, хлорит, апатит, гранат, графит или рудни минерали.
Даннитеза Р/Т условията на метаморфизм в тази част от разреза на единицата се базират на изследванията на Мачева (1998), върху белите слюди в метагранитите, гнайсошистите и шиститите от Белоречкия район. Те показват, че скалите са претърпели полифазен метаморфизъм. Първата фаза е свързана с бързото удебеляване на кората при континентална колизия и метаморфизмът е тип високобаричен – нискотемпературен ( HP/LT) при минимално налягане от 13 kbar и температура около 450° С. През втората фаза при бързото издигане и разтоварване на кората метаморфизмът е тип умеренобаричен – умеренотемпературен (MP/MT) с налягане 9–3 kbar и температура от около 500° С. В третата фаза на изстиване на кората протича нискобаричен – нискотемпературен метаморфизъм ( LP/LT) – P 3–2 kbar и Т 400° С.