Геоложката карта включва картни листове К-35-88-В (Крумовград) и К-35-100-А (Егрек), разположени в юг-югоизточната част на Южна България, на границата с Гърция. От картен лист К-35-100-А (Егрек) на българска територия се включват 32 km2, поради което за тези два картни листа е изготвена обща геоложка карта с площ от 416 km2.
В морфографско отношение районът попада в Източните Родопи. На юг се откроява граничният дял Мъгленик с ниско и среднопланински релеф (надморска височина 900–1000 m), с дълги, стъпаловидно понижаващи се на север склонове. На север са включени източните части на рида Стръмни рид и южните склонове на Ирантепенския рид с надморска височина около 800 m, постепенно понижаваща се към долината на р. Крумовица до 300–400 m.
В хидрографско оношение площта е част от Егейската отточна област. Отводнява се от р. Крумовица, р. Кесебир и техните притоци, изграждащи част от долинната система на р. Арда в средното и течение. Характерно за долинната морфология на реките са дълбоко всечените каньоновидни участъци и меандри, разделени от малки разширения.
Районът се характеризира със сравнително сложен нееднороден геоложки строеж. Изгражда се от: скали на Източнородопския метаморфен терен – Белоречка, Кесебирска, Девесилска и Крумовишка литотектонска единица, разделени от зони на срязване; палеогенски седименти – Крумовградска, Ивановска групи, теригенен комплекс, мергелно-варовикова задруга; вулкано-седиментни скали – Свободиновска и Кърджалийска вулкано-седиментна група; вулканити – Нановишки и Звезделски вулкански комплекси, Пчелоядски вулкански подкомплекс и комплекс на късния базичен вулканизъм; кватернерни наслаги.
От тектонска гледна точка в района попадат части от първоразрядните късноалпийски тектонски единици – Източнородопския метаморфен терен и Източнородопската комплексна депресия.
В рамките на първоразрядната Източнородопска комплексна депресия са обхванати части от югоизточната част (подзона) на Североизточнородопското понижение (структурна зона) и централната част (подзона) на Момчилградското понижение (структурна зона).
Югоизточната част на Североизточнородопското понижение включва фрагменти от Крумовградското, Припекското и Ранилисткото понижение, обединени в единен, т. нар. Крумовградски участък („зона”), ЮИ фланг на Леново-Крумовградския вулкан и Ковил-Пчеларския пояс – южни дистални зони на отлагане на Зимовинския вулкан. Централната част на Момчилградското понижение обхваща части от Синделската „зона” (към Нановишкия вулкан) и източните отдели на Звезделския вулкан. Като трансзонална, извън обхвата на първоразрядната структура е представена Галенитската тензионна зона с нейния ЮИ фланг – Пчелоядската подзона.
Рудният потенциал в района е сравнително висок. Металните полезни изкопаеми са представени от находища, проявления и индикации на златни, злато-сребърни, злато-полиметални и полиметални орудявания в източната част на Звезделското рудно поле, Пашинската и Крумовградската рудоносна площ. Установени са и железни, титано-магнетитови и хромитови орудявания. Неметалните полезни изкопаеми са представени от графит, азбест, мусковит, фелдшпат, кварц и фосфорит. Строителни и облицовъчни материали – гнайси, мрамори, варовици, андезити, глина, чакъли и пясъци, се разработват кариерно. Ювелирни камъни (ахат) има северно от Крумовград. Горивни полезни изкопаеми (въглища) са установени в Крумовградско.
От гледна точка на геоложката опасност изследваният район може да се разглежда като сравнително опасен. Предпоставки са възникването на опасни процеси и явления, създаващи рискови ситуации, са сложният геоложки строеж и интензивното разчленение на релефа, съчетани със специфичните климатични условия.
Геоложката карта е съставена по Проект 425/20.07.2004 г. на Министерството на околната среда и водите за съставяне на държавна Геоложка карта на Република България в мащаб 1:50 000, като е част от задачата „Ревизионно геоложко картиране в М 1:50 000 на части от Източни Родопи в района на градовете Ардино, Златоград, Джебел, Крумовград, Маджарово и Кърджали“. Полевите работи са проведени през периода август – ноември 2004 г. с ръководител С. Саров и картировъчен екип в състав: метаморфен терен – С. Саров, Е. Войнова, М. Овчарова и Б. Кунчева; палеогенски скали – Б. Йорданов, В. Вълков, П. Петров, С. Георгиев, Д. Камбуров, Е. Раева; неоген-кватернерни отложения – Р. Маринова; полезни изкопаеми – Н. Марков. Материалите от цялостното изпълнение на задачата са обобщени в доклад (Саров и др., 2005ф), който се съхранява в Националния геофонд при Министерството на околната среда и водите. Авторите на обяснителната записка са посочени в съдържанието, като част от тях са извършители на картировачните работи.
Картирането е съпътствано от комплекс аналитични изследвания, извършени в Минно-геоложкият университет - петрографски изследвания (Б. Банушев), химични (ЦНИЛ „Геохимия”) и възрастови определения (Д. Синьовски); в Софийският университет – петрографски (К. Колчева) и възрастови определения (П. Павлишина); в Геологическия институт на БАН (Геолаб) – химични. Консултанти към проекта са: метаморфен терен – Ж. Иванов (СУ); вулкано-седиментен терен –II. Й. Янев (ГИ БАН).
Проведеното геоложко картиране за по-голямата част от картния лист е ревизионно, основаващо се на съвременната геоложка карта в М 1:25 000 за този район (Саров и др., 1995ф, 1996ф; Георгиев и др., 1998ф). В площите, за които наличната информация е оценена като недостатъчна за изграждането на геоложкия модел на картата, е извършено прекартиране. Картирането е
Фиг. 1. Обзорна карта на Източни Родопи с местоположението на картните листове
осъществено по система от маршрути, като точките на наблюдение са привързвани и сателитно чрез GPS.
Геоложката карта е ситуирана на векторизирана облекчена топографска основа в координатна система WGS84, проекция UTM, зона 35N. Разграфката на картните листове е от 1950 г. Работният компютърен макет на геоложката карта във формат MapInfo е изготвен от Р. Климова, И. Георгиева, под редакцията на С. Саров, Б. Йорданов и Х. Хрисчев. Крайният компютърен вариант на картата в ArcGIS среда, поддържаща графичната информация и съпътстващата я специализирана геобаза данни е разработен от С. Начев, М. Аргирова и Г. Добрев.
