Серпентинизирани ултабазити (Kr/ub). Серпентинизираните ултрабазитисе разглеждат (Koжухаровa, 1984a,b; Kolcheva, Eskenazy, 1988) като пластинообразни и лещовидни фрагменти от офиолитова асоциация. Контактите на големите пластини са тектонизирани, със зони на милонитизация или брекчиране. Повечето тела са напукани, вторично нашистени и серпентинизирани, антигоризирани по периферията, пресечени от множество жили (карбонотни, талк-хлоритови, тремолит-хлоритови, азбестови и пегматитови). Макроскопски са меланократни-до черни на цвят. В зависимост от степента на изветрителните и метаморфните процеси, цветът им се променя до жълтозелен или тъмнокафяв. Детайлните изследвания на Желязкова-Панайотова (1960, 1989); Трашлиев и др. (1957) показват, че серпентинизираните ултрабазични тела са сложно изградени. Преобладават харцбургитите, но се срещат още дунити, лерцолити, пироксенити и родингити (северната част на Голямокаменянския масив). Тъй кото перидотитите се явяват най-разпространения тип ултрабазити, предлагаме тяхната минерална характеристика и някои от техните геохимични особености. Основните скалообразуващи минерали са оливин, пироксен, антигорит, бастит, тремолит и талк.
Оливинът се е запазил само в сравнително слабо серпентинизирани участъци. Псевдоморфозиран е от фино влакнест хризотил с отделяне на руден прах, което обуславя типичната за серпентинитите прозорчеста или бримчеста структура.
Пироксенът е запазен само като редки дребни зърна от ромбичната и по-рядко моноклинната разновидност. Най-често ортопироксенът е заместен от бастит и амфибол.
Серпентинът е основен променителен продукт. Образува удължени люспести кристали. По морфоложки белези най-вероятно е антигоритов тип. По пукнатини, като прожилки се наблюдава и изотропен серпентин-бастит. Серпентинизацията, вероятно е била последвана от процеси на десерпентинизация, при които се е образувал тремолитов тип амфибол. Той има силно удължени идиоморфни кристали. Заедно с него се е образувал и талк. Двата минерала се наблюдават заедно или под формата на самостоятелни струпвания. Процесът на десерпентинизация се разглеждат (Колчева и др., 1984) като резултат от динамотермален метаморфизъм в амфиболитов фациес, който е засегнал частично или напълно серпентинизираните блокове от ултрабазити, заедно с включващите ги параметаморфити.
Метаморфните производни на ултрабазитите са актинолит-хлорит-талкови, актинолит-хлоритови, тремолитови, хлоритови, актинолит-талк-вермиколитови скали, лиственити, окварцени серпентинити и др.
