Линейниструктури. Линейните структури са представени от минерална линейност, оформена от подреждането на амфибола, биотита, кварца и фелдшпатите. Преобладаващата ориентировка на минералната линейност е посоката северозапад-югоизток. Синкинематичните критерии показват юг-югоизточна посока на транспорт (Саров и др., 1996ф; Bonev et al., 2006a)
Гънкови структури. Синметаморфните гънкови структури са представени от линейни гънки с посока на шарнирите север–североизток (350–20º).
3.2.4.4. Характер на метаморфизма, време на проява на метаморфните изменения и възраст на протолитите
Характерът на метаморфизма в скалите на Крумовишката единица се определя като високотемпературен на базата на теренните наблюдения и конкретни данни на Haydoutov et al. (2004) за Бубинското габро. За него са определени Т=680–780° C и Р=5–12 kbar. Тези стойности характеризират условия на преход между амфиболитов и гранулитов фациес. Протолитите на амфиболитите се определят като габра с дъгови характеристики. За тях Carrigan et al. (2003) определят възраст от 572±5 Ma.
Петрохимичните особености на ултрабазитите ги характеризират като тектонити, които представляват най-долните части на офиолитовите комплекси. Конкретно за тялото при Голямо Каменяне, а в по-общ план за Авренското и всички подобни тела Кожухарова (1984a,b) и Желязкова-Панайотова и др. (1989) приемат, че ултрабазитите са части от метаморфните перидотити или кумулативните комплекси на стари офиолитови асоциации. Смесеният характер на скалите в разреза на единицата, се свързва (Haydoutov et al., 2001) с условия на образуване в островно-дъгова обстановка и с разитието на маргинален океански басейн.
4. СТРАТИГРАФИЯ НА НЕОЗОЯ
4.1. ПАЛЕОГЕН
4.1.1. Принципи на подялба на палеогенските скали
Литостратиграфските единици са поделени на слоести и неслоести. Широкото развитие на вулкански скали, продуцирани от различни центрове, мотивира при тяхната подялба и картиране прилагането на комбинация от литостратиграфски и вулканоложки подход. В съответствие с това се отделят вулкански комплекси, най-често съставени от подкомплекси. Тези поделения със сложен вътрешен строеж принадлежат към категорията на официалните неслоести литостратиграфски единици, като са именувани с топонимно прилагателно и съответния рангов термин – вулкански комплекс или подкомплекс. Биномното означаване на ранговия термин (и чрез „вулкански”) го отличава от „официалния комплекс”, който в Българския стратиграфски кодекс се дефинира като литостратиграфска единица от смесени скали.
Вулканските комплекси и подкомплекси съдържат единици от по-нисък ранг, както неслоести, така и слоести. Последните могат да бъдат и вулкано-седиментни – свити и членове, респективно задруги и пачки, в случаите, когато вулканският (но не и епикластичен) материал е продуциран от съответния източник. Вулканските комплекси в отделни случаи са обединявани със седиментни свити и задруги във вулкано-седиментни групи.
Въведените от някои автори (В. Георгиев, Милованов, 2003, 2006) официални литостратиграфски единици, изградени предимно от вулкански скали, са интерпретирани като комплекси от смесени скали. В действителност се касае за единици от категорията на вулканските комплекси (Хрисчев, 2005). В този смисъл те са ревизирани при нашите изследвания, без промяна на авторството им.
Вулканските комплекси се продуцират от палеовулкани – самостоятелни или групирани по някакви белези. С оглед обвързването на литостратиграфската и палеовулканоложка информация е извършено рангуване на вулканските структури с отчитане на комплексното им устройство, като са отделени субструктури от II, III и пр. порядък.
Пъстрата литостратиграфско-вулканоложка картина отразява сложно магмено-тектонско развитие на Източните Родопи, в което се отделят стадии, етапи и фази. Пространствено-времевите взаимоотношения на литостратиграфските единици и структурната им привързаност са показани съответно на фиг. 2 и фиг. 19. Двете схеми са разработени от Б. Йорданов през периода 1999–2006 г. По-подробно принципите на подялба на палеогенските скали в Източните Родопи и произтичащите от това вулканоложки и тектонски интерпретации са изложени в обяснителните записки към картните листове в М 1:50 000 Студен кладенец и Искра.
Фиг. 2. Схема на съподчинеността, взаимоотношенията и регионалната привързаност на разноранговите литостратиграфски единици от палеогена в Източните Родопи (щрихованите полета показват застъпените единици в рамките на картния лист).