Крумовишката литотектонска единица се разглежда (Ж. Иванов, 1998), като обособена част от единица Вертискос–Огражден–Първенец–Крумовица. В литостратиграфско отношение е отнасяна към Крумовишката метаморфна група (Z. Ivanov, 1985, 1988; Burg et al., 1990) и към Родопската супергрупа (Кожухаров и др., 1992). В литоложко отношение е представена от мигматизирани биотитови и амфибол-биотитови гнайси с обилна пегматоидна инжекция, мрамори, амфиболити, пластини и лещовидни тела от серпентинизирани ултрабазити. Характерните белези, които я характеризират са високотемпературните процеси на метаморфизъм и мигматизация и свързаната с тях обилна пегматоидна инжекция, големите пластини от ултрабазити и свързаните с тях габра. На картен лист Крумовград скалите на единицата се разкриват в двете бедра на Кесебирската куполовидна структура. В източната част на структурата те се разкриват в района на селата Аврен, Девесилово, Люлякова махала, Топлица, Голямо Каменяне, Благун. В западното бедро, оформят тясна ивица, между селата Сърнак, Папуняк, Лещарка, Токачка, Брънковци, Пашинци, Тихомир и Кършичка махала. Долната граница между Крумовишката и залягащата под нея Кесебирска единица се поставя по Кесебирската синметаморфна навлачна зона на срязване и по късни разломни нарушения. Горната граница се маркира от крехко-пластично екстензионно срязване (Токаченски разлом на отделяне – Bonev et al., 2006a) и от трансгресивно залягащи палеогенски седименти и вулканити.
3.2.4.2. Литология
Амфиболити (Kr/a). Амфиболитите са в тясна асоциация с амфибол-биотитови гнайси. Те са тъмнозелени на цвят с шистозна, но по-често масивна текстура, имащи вид на метагабра. Характерен белег е обилната пегматитова инжекция. Пегматите се срещат като жили и тела. На места са огнайсени от наложената върху тях деформация. Като цяло амфиболитите са изградени от амфибол, плагиоклаз, епидот и биотит.
Амфиболът образува удължени кристали плеохроиращи от тъмно- до бледозелено. Съдържа включения от руден минерал, апатит и плагиоклаз.
Плагиоклазът е олигоклаз, незонален и без срастъци.
Епидотът образува ивички – самостоятелно или заедно с биотита.
Биотитът образува ивички или се наблюдава като изолирани люспи сред амфиболовите кристали. Плеохроира от тъмно-до жълтокафяв. Голямата част от него е хлоритизиран, като са запазени формите на кристалите му. Основен акцесорен минерал е титанитът, който образува често идиобластични кристали. Повсеместно замества илменита, като най-интензивно този процес е проявен в ивичките от хлоритизиран биотит. Като акцесорен се среща още и апатит. Минералната парагенеза амфибол+олигоклаз+епидот показва сравнително висока степен на метаморфизъм – началото на амфиболитов фациес.
