Кисели вулканити.Вулканските скали, обособени в тази единица, са разглеждани от различни автори, които ги свързват с обособени и субекваториално линейно подредени самостоятелни вулкани (Р. Иванов, 1960, 1961; Горанов и др., 1960; Янев и др., 1968, 1981; Мушински, 1980; Yаnev et al., 1983, 1990, 1998). На Геоложката карта на България в М 1: 100 000 (к. л. Кърджали) скалите са обособени като „трахириодацити, трахидацити с агломерати и перлити (Арденски тип)”.
В пределите на картния лист вулканитите се разкриват в района на вр. Моняк, източно от с. Звезделина, с. Лисиците и южно от с. Сушево.
Скалите на единицата просичат пирокластите от подкомплекса, като покривка в разкритията не е запазена.
Киселите вулканити са представени от дацити, трахидацити до риолити и трахириолити и техните гърлови лавобрекчи, перлити и агломератови туфи. Те са част от отделни (индивидуализирани) вулкански постройки, екструзивни куполи и криптокуполи, изграждащи външния (периферен) полупръстен на Нановишката полукръгова магматогенна структура.
В района на вр. Моняк (Хисарски вулкан) са развити предимно черни до кафеникави дацити до трахидацити, по-рядко трахириолити. Текстурата в повечето случаи е флуидална до микрофлуидална. Структурата е афирна до дребнопорфирна. Първичните минерали са представени от плагиоклаз (олигоклаз), биотит, санидин, кварц, като изграждат до 5% от обема на скалата. Основната маса е изградена от светлокафяво девитрифицирано вулканско стъкло под формата на микрозърнест, на места влакнест фелзитоподобен агрегат. В периферните части на екструзивния купол се наблюдава брекчиране, окологърлови лапилни до блокови пирокластити с късове от риолити и перлити и малки тела от кафяви и сивочерни перлити с порфири от плагиоклаз, биотит и кристалити (Горанов и др., 1960, Янев и др., 1968).
Лавите и късовете в лавобрекчите източно от с. Звезделина – Перперешки вулкан (Янев и др., 1968) са представени от масивни и флуидални трахириолити. В редица слу чаи лавобрекчите преминават в аглутинати и агломератови туфи с големина на късовете от 1–5 cm до блокове. Първичните минерали са плагиоклаз (албит-олигоклаз до олигоклаз), санидин, биотит. Наблюдават се гломеропорфирни струпвания. Основната маса е изградена от вулканско стъкло, субпорфири и микролити от санидин и плагиоклази.
На редица места в периферията на лавовите потоци и куполите се наблюдават черни, сиви и сиво-зеленикави перлити и перлитови туфобрекчи (Горанов и др., 1960). Плагиоклазът в перлитите е по-базичен в сравнение с този от лавовите скали – от олигоклаз до андезин, като в някои случаи се наблюдава ядро от лабрадор (Янев и др., 1968).
Групата тела южно от с. Сушево са представени от розови флуидални, ивичести трахидацити с микрозърнеста, псевдосферолитова структура. В първичния минерален състав участват редки кристали от санидин, кварц, кисел плагиоклаз, биотит. Основната маса е от девитрифицирано до микрозърнест агрегат от санидин и кварц вулканско стъкло. В периферията на телата, чрез тънкослойно редуване лавите преминават в черни перлити. В ендоконтактите скалите често са автокластично брекчирани или брекчирани вследствие на закаляване при контакта с водонаситените отложения. В някои случаи се наблюдават внедряване на кластични дайки в телата (пеперити) и разсейване на късове от трахидацитите в скалите, които са внедрени – преотложени хиалокластити.
K-Ar датировки за скалите при вр. Хисар и в съседни райони при ж.п. сп. Средна Арда на к. л. Студен кладенец – M 1: 50 000 са в рамките на 32–30 Ма (Мушински, 1980; Lilov et al., 1987). Това определя ранноолигоценската възраст на скалите.
