D. горна пачка на киселите туфи с резургентни късове – зеленикави кисели туфи набогатени със среднокисели акцесорни лапили и органогенни варовици на различни места в разреза.
C. пъстра пирокластична пачка
4. преобладаващо масивни кисели туфи, продукт на пирокластични потоци в алтернация със слоести пеплопадни кисели туфи.
3. слоести пеплопадни кисели туфи
2. последователност от масивни пирокластити, продукт на пирокластични потоци
1. слоести пеплопадни кисели туфи
B. долна пачка на киселите туфи с резургентни късове – зеленикави кисели туфи набогатени със среднокисели акцесорни лапили
Рабовски вулкански подкомплекс
Туфитно-туфозна задруга
А. туфо-туфитна пачка – алтернация на кафеникави туфозни пясъчници, туфити, в някои случаи интензивно бентонитизирани.
Фиг. 4. Обобщен разрез на скали от варовиково-пирокластичната задруга в района на с. Седловина, Белите сипеи и с. Широко поле (по Yanev et al., 2006, с допълнение; поделението на пачки е по Йорданов, 1996ф и Йорданов в: Саров и др., 2002ф)
във височина. Туфите са бели до розови, пепелни до грубопепелни, кристалолитовитрокластични.Витрокластите (пемзите) са с големина 1–3 cm, влакнести, в повечето случаи изцяло зеолитизирани или заместени от глинести минерали. Те са хаотични, което предполага турболентно придвижване на пирокластичния поток. Инцидентните литокласти са от среднокисели вулканити, варовици, пепелни до финопепелни кисели туфи. Срещат се и по-редки риолитови ювенилни литокласти. Кристалокластите са представени от кварц, плагиоклази, санидин, биотит и амфибол.
Тънко- до среднослоестите пеплопадни туфи са бели до розови пепелни до финопепелни. За тях в района на с. Чифлик (к. л. Николово М 1: 50 000) са описвани слабо изразени рипалмарки (Yanev et al., 2006). Розовият цвят се дължи на монтморилонит.
Киселите пирокластити, набогатени на среднокисели акцесорни лапили изграждат две нива – в основата и в горните части от разреза на задругата. Те са резедави (дължащо се на промяна в селадонит), масивни с кисел туфозен матрикс и витрокласти. Много характерно е силното набогатяване на среднокисели акцесорни лапили с червеникав цвят и редки ювенилни риолитови литокласти. Тези лапили са изнесени от подложката по експлозивен път (Йорданов, 1996ф). Горните факти предполагат мощни фреатомагматични ерупции. В някои случаи пирокластитите са преработени и схаващани от Yanev et al. (2006) като епикластити. Поради наситеността им със среднокисели литокласти част от тях са били считани за среднокисели продукти (Р. Иванов, 1960; Горанов, 1960; Янев и др., 1968). Западно и юг–югозападно от с. Широко поле всред туфите се установяват пластове и лещи от органогенни (рифови) варовици.
В района между селата Сушево, Житковец и вр. Здравец се наблюдава неколокократно редуване на пачки от кисели пирокластити и базични до среднокисели вулканити от Зорнишкия вулкански подкомплекс – факт, отбелязан от Р. Иванов (1961б).
Киселите пирокластити са представени от бели, розовеещи или резедави, в повечето случаи масивни, кристало-лито-витрокластични туфи, всред които се установяват организмови останки. Витрокластите са с частично до напълно заличена морфология. Променени са от хлорит и глинести минерали. Кристалокластите са представени от кварц, кисели плагиоклази и биотит. Литокластите са неравномерно разпределени. Срещат се както ювенилни –риолитови, така и ксенолитокласти от тъмнооцветени среднокисели вулканити. Размерите им са лапилни до по-рядко блокови.
Подобна неколкократна алтернация на кисели пирокластити с базични до среднокисели вулканити, но от състава на Звезделския вулкански комплекс, се наблюдава в района между селата Соколино и Падница.
В Плазищенското понижение преобладават масивните кристало-витрокластични пепелни до грубопепелни кисели туфи, продукт на пирокластични потоци, но присъстват и пеплопадни по характер туфи и туфи, набогатени с акцесорни среднокисели лапили, изнесени по експлозивен път. На различни места в разреза се разкриват пачки, лещи и издържани тела от рифови варовици.
Характерна особеност за пирокластите от подкомплекса е тяхната зеолитизация. Зеолитовите скали са установени за първи път в района на Кърджали през 1967 г. (Alexiev, 1968). В някои случаи скалите са над 50% зеолитизирани и превърнати в зеолитити. Минералите заместващи стъклените частици са зеолити, филосиликати (предимно селадонит), фелдшпати и опал (Yanev et al., 2006). Преобладаващият зеолитов минерал е клиноптилолитът, но се среща и морденит, аналцим и др. (Алексиев, Джурова, 1977, 1984, Джурова, Алексиев, 1988, Djourova, Aleksiev, 1989, 1990 Yanev et al., 2006, и др.).
Максималната дебелина на задругата, достигаща 150–200 m, се установява в двете понижения – Високополянското (източно от Кърджали) и Плазищенското (западно от Момчилград). Между тях в издигнатия вулкански масив дебелината на пирокластичните пачки, зацепващи се със среднокисели вулканити, е 5–20 m, рядко повече.
Пирокластитите от Чифлишкия вулкански подкомплекс са образувани в субаквална (плиткоморска) обстановка. За това свидетелстват организмовите останки (бивалвии, гастроподи), асоциацията с рифови варовиици, както и слабоизразените рипалмарки по горните повърхности на някои от пластовете пеплопадни туфи.
Изказвани са различни мнения за центровете, продуцирали пирокластиката от подкомплекса. Някои автори (Янев, 1980, Yanev et al.,1995, 2006, Moskovski et al., 2006 и д.р.) предполагат, че тя е продукт на пирокластични потоци (outflow facies) от Боровишката калдера.
По данни от Ar-Ar датировки и магнитостратиграфски корелации (Moskovski, S. et al., 2004) от района на селата Върхари (32,28 Ма) и Седлари (32 Ма) възрастта на пирокластитите от подкомплекса се определя като рупелска. На много места всред разреза на задругата в района на Кърджали е описвана ранноолигоценска фауна (Атанасов и др., 1970ф, 1980ф).
Сподели с приятели: |
