Наименованието е дадено от Йорданов (1996ф) по името на с. Чифлик, Кърджалийско. Под това име като вулкански подкомплекс единицата е въведена в Обяснителната записка към к. л. Студен кладенец – М 1: 50 000.
Скалите на единицата са разглеждани като „Перперешки риолитов комплекс” и отчасти „Светиилийски риодацитов комплекс”, именувани от В. Георгиев и др. (1996ф) и предложени като официални литостратиграфски единици на смесени скали (В. Георгиев, Милованов, 2003). В действителност те нямат характеристиките на такива, а са от категорията на вулканските комплекси (Хрисчев, 2005), респ. подкомплекси. В Геоложката карта на България в М 1: 100 000 (к. л. Кърджали) пирокластитите на подкомплекса са отнесени към „задруга на втори кисел вулканизъм”, а при предшестващи изследвания са причислявани към различни „хоризонти”, отделяни по типа на вулканизма (Яковлев и др., 1954ф; Горанов, 1960; Р. Иванов, 1960, 1961; Кацков и др., 1966ф; Динков и др., 1968ф).
Чифлишкият вулкански подкомплекс е изграден от разнообразни кисели пирокластити и алтерниращи с тях органогенни варовици, разкриващи се на различни места в разреза, вулкански центрове и маломерни лавови потоци, изградени от дацити до риолити, трахириолити и перлити.
Възрастта на скалите от подкомплекса, определена по стратиграфска позиция, палеонтоложки данни и изотопни датировки, е рупелска.
Скалите на Чифлишкия вулкански подкомплекс са обособени в две единици. Едната е слоеста – седиментно-пирокластична (задруга), а другата – неслоеста, означена като „кисели вулканити”, обединяваща скалите от секущите тела (вулкански постройки, екструзивни куполи и др.).
Варовиково-пирокластична задруга (1CfOl1). За първи път с указания ранг единицата се разглежда при настоящото изследване.
Скалите на задругата обединяват сравнително подробно разчленените от различни автори (Йорданов, 1996ф; В. Георгиев и др., 1996ф, 1997ф, 1998ф; Йорданов в: Саров и др., 2002ф) пачки пирокластични последователности и алтерниращи биостромни тела.
В пределите на картния лист скалите от задругата се разкриват източно и югоизточно от Кърджали, западно от вр. Здравец (Дамбалък), както и на широки площи западно от Момчилград. Източно от Кърджали изпълват обема на Високополянското, а западно от Момчилград – Плазищенското понижение.
Задругата се намира в сложни пространствени взаимоотношения с други олигоценски единици. Тя лежи съгласно върху скали от Рабовския вулкански подкомплекс, но на изток от картния лист се установява и латерални зацепвания с тях. На обширни пространства се разполага с рязка литоложка граница върху туфозни седименти на пясъчниково-брекчоконгломератната задруга. Покрива се нормално или се просича от вулкански скали на Зорнишкия, Момчилградския и Светиилийския вулкански подкомплекс. В някои локалитети се наблюдава редуване на кисели пирокластити от подкомплекса с базични до среднобазични продукти от Зорнишкия вулкански подкомплекс и Звезделския вулкански комплекс. Покрива се с размивна граница (базално съгласие) и се зацепва със скали, идентични по характер с тези (кисели туфи и варовици), отнесени към състава на Джебелска свита.
В рамките на картния лист задругата е изградена предимно от масивни до дебелослоести разнообразни по характеристики кисели пирокластити, преобладащо продукт на пирокластични потоци и в по-малка степен тънко до среднослоести пеплопадни туфи. Всред тях се срещат издържани нива от кисели пирокластити, набогатени на среднокисели акцесорни лапили. На различни места в разреза се установяват органогенни (рифови) варовици. В много случаи пирокластитите са превърнати в зеолитити.
Източно от Кърджали, съгласно върху среднокисели туфи и туфити от Рабовския вулкански подкомплекс заляга последователност от разнообразни кисели пирокластити (Фиг. 4). Те са представени предимно от масивни туфи, в по-малка степен от слоести пирокластити и кисели пирокластити, набогатени на червеникави среднокисели акцесорни лапили.
Масивните туфи изграждат основната част от разреза на задругата. Продукт са на поредица от пирокластични потоци отделени или алтениращи с тънки нива туфити и епикластити (10–20 cm) или различни по дебелина и издържаност пластове от пеплопадни туфи. В горнището на някои от потоците се наблюдава розово-червена хематитизирана зона на термална закалка от отгоре разположения поток. В редица случаи пирокластичните потоци деформират и заграбват късове от директната подложка, като големината на инцидентните литокласти бързо намалява
