Базични до среднокисели вулканити(4RaαOl1). Обособени са при настоящото изследване като основна неофициална неслоеста литостратиграфска единица в състава на Рабовския вулкански подкомплекс. Мотивите за това са: 1) специфичният състав и макроскопският облик, контрастиращи с останалата част на подкомплекса; 2) сходната стратиграфска позиция на изграждащите я тела; 3) специфичната им форма – лавови потоци. На Геоложката карта на България М 1: 100 000 тези скали са отнасяни към „дребнопорфирни латити (Безводенски тип)” от „задруга на втори кисел вулканизъм”.
Вулканитите се разкриват в района на селата Вишеград, Глухар, западно от с. Свобода, Праховица и източно от нея и северно от Кирсетепе.
Вулканските скали се разполагат всред, процепват и покриват различни нива от разреза на туфитно-туфозната задруга. Разполагат се с рязка литоложка граница върху скали от варовиково-пирокластичната задруга от Кърджалийската вулкано-седиментна група. Покриват се съгласно от скали на пирокластично-варовиковата задруга от Чифлишки вулканки подкомплекс. Процепват се от скали от Зорнишкия вулкански подкомплекс.
Единицата е представена от черни дребно- до среднопорфирни андезитобазалти, андезити и латити, изграждащи предимно лавови потоци. Скалите са сиво-зелени до черни, с масивна текстура. Първичните минерали са представени от плагиоклаз (олигоклаз–базичен андезин–лабрадор), пироксен (диопсид, авгит), по-рядко амфибол и биотит. Често образуват гломеропорфирни струпвания. Основната маса е с хиалопилитова или пилотакситова структура. Наблюдават се микролити от плагиоклаз и санидин. Акцесорни минерали са апатит, циркон и руден минерал.
Андезитобазалтите в района на с. Вишеград са масивни, черни до сивочерни, като при тях се срещат орто- и клинопироксен, а плагиоклазът е лабрадор. Подобни лави се разкриват в района южно от Кирсетепе.
Лавите в района на с. Свобода и гара Лисиците са черни, с характерен мидест лом и слабо изразен смолест блясък. Структурата е афирна до порфирна, хиалинна, кристалитова. Наблюдават се редки субпорфири от клинопироксен и порфири от плагиоклаз с включения от кафяво вулканско стъкло. В състава им участват множество кристалити, разположени в повечето случаи субпаралелно около субпорфирите. Основната маса е изградена е от тъмносиво, бледокафяво до черно изотропно вулканско стъкло с множество кристалити. Наблюдават се дребни рудни минерали и единични плагиоклазови микролити. Структурата е нетипична перлитова, със слабо изразени концентрични пукнатини.
Характерна особеност за повечето от лавите е наличието на миндали, често запълнени с кварц и халцедон. Тези скали са носители на ахатите в района на с. Глухар и кв. Гледка на Кърджали.
Дебелината на лавовите потоци не надвишава 50 m.
Възрастта, определена по-стратиграфска позиция, е рупелска.
Като самостоятелна, под това наименование и ранг, единицата се разглежда за първи път при настоящото изследване. От предишни автори скалите ù са отнасяни към различни „хоризонти” на кисел или среднокисел вулканизъм (Шабатов и др., 1965ф, 1966ф; Кацков и др., 1966ф; Кожухаров и др., 1995). В. Георгиев и др. (1998ф) ги отнасят към „брекчоконгломератна пачка” от „Перперешки риолитов комплекс”.
В пределите на картния лист скалите от задругата се разкриват източно от с. Лисиците, западно от с. Рахиловци и като тънка ивица между селата Тютюнче, Каменяне, Плазище, Софийци и Върхари в долните нива от пълнежа на Високополянското и Плазищенското понижение.
Единицата заляга с размив върху кисели туфи и варовици от пирокластично-варовиковата задруга и скали от Рабовския вулкански подкомплекс. Покрива се съгласно, с рязка литоложка граница от кисели пирокластити на Чифлишкия вулкански подкомплекс.
Задругата е изградена от чакълни до блокови брекчоконгломерати с варовит, песъчлив и кисел туфозен матрикс. Имат пъстър изглед, като цветът им е ръждив, жълто-зеленикав, розовеещ до сиво-зелен. Късовата компонента е представена от варовици, среднокисели вулканити, кисели туфи, по-рядко от метаморфити. Матриксът е неравномерно разпределен, туфозен. Рядко присъстват неиздържани прослойки и лещи от кисели туфи.
Дебелината на единицата не превишава 20 m.
Всред варовици, асоциращи със скалите от задругата, в района на с. Синделци (к. л. Крумовград – М 1: 50 000) е определена нумулитна и фораминиферна фауна с ранноолигоценска възраст (Шабатов и др., 1965ф).
