Към структурите от този вид в пределите на картния лист попадат две – Кьосевската синформа и Мезарлъшката антиформа. Те са развити в района на селата Кьосево, Воловарци, Лъвово, Дънгово и около върховете Сивритепе и Мезърлъктепе, като са сравнително издържани по посока. В литературата са известни като Игловръшка синклинала (Яранов, 1960), Воловарска структура (Шабатов и др., 1966ф), Кьосевска синклинала и Мезарлъшка антиклинала (Георгиев и др., 1997ф). Синформните и антиформни гънкови структури в посочения район са оформени в скалите на Боровишката и Кърджалийската литотектонска единица. Смята се (Георгиев и др.1997ф), че Кьосевската синклинала е предопределена от развитието на на Кьосевската и Кьошдеренската флексурна структура. Нашите наблюдения не потвърждават съществуването на такива флексури. Това, което се описва като Кьосевска флексура, представлява отседния участък от пластичното срязване по Кърджалийската зона на срязване. Всъщност и синформната и антиформната структура се очертават от ондулирането на милонитната зона в основата на Кърджалийската литотектонска единица (Кърджалийски комплекс – Георгиев и др. 1997ф). Двете структури могат да се разглеждат като продукт на транспресионното въздействие вмежду отседните участъци на Боровишката и Кърджалийската зона на срязване.
В мащаба на отделните разкрития са наблюдавани синметаморфни сантиметрови и метрови гънки с различна морфология и ориентировка на шарнирите и осовите им равнини. Очертават се два максимума в интервала (0–20° и 30–60°) и един по-слабо изразен между 260–270°. Гънките с посока на шарнирите между 40° и 60° са представени от лежащи изоклинални гънки. Осовите им равнини съвпадат със страната на фолиацията. Повечето от описаните гънки са наблюдавани в по-пластичните пакети от Старцевската единица.
