В тектонско отношение площта на к. л. Кърджали обхваща части от регионални метаморфни структури, които имат съществено значение за алпийското развитие на района. Те са представени от екстензионни зони на срязване с характер на разломи на отделяне, екстензионни подутини, синформни и антиформни гънкови структури и др.
Основен елемент в структурата на метаморфните терени са синметаморфните зони на срязване с отседен, навлачен и разседен характер. В зависимост от условията на тяхната изява се поделят на пластични, крехко-пластични и крехки. Основна роля в модела за образуване на метаморфните ядрени комплекси на Wernicke (1981, 1985) и Lister, Davis (1989) имат полегатите зони на срязване, по които се извършва поетапно изнасяне на ядрените части. В рамките на Източнородопския метаморфен терен са извършени сеизмични изследвания по регионален профил Ардино – Ивайловград, преминаващ и през картен лист Кърджали. Данните от сеизмичния профил показват множество отражателни граници, които се разглеждат като дълбоки корови срязвания (Велев, 1996), оформящи негативна структура тип лале (А. Павлова, 1999 ), при образуването на която освен разседни движения се предполагат и движения със значителна отседна компонента.
На картен лист Кърджали са установени две регионални зони на срязване (Боровишка и Кърджалийска), които разглеждаме като повърхностна изява на установените сеизмични отражателни граници.
Боровишка зона на срязване. Зоната, отделена от Sarov, Gerjikov (2001), започва развитието си като пластично срязване с отседен характер. Милонитната зона е с S/C милонитен строеж, особено ясно изразен в ивицата от порфирни и равномернозърнести метагранити при селата Генерал Гешево, Бойно и Каменарци. Срязването е ляво отседно, синметаморфно, синхронно на внедряването на посочените гранити, за които има определена възраст от 150 Ma (Овчарова, 2005). Запазените пластични отседни срязвания са кулисообразно подредени. Чисто екстензионните срязвания са по-късни. Те се проявяват чрез реактивиране на синтетични срязвания. С появата им приключва пластичния етап от развитието на зоната. Краят на движенията по зоната се маркира от внедряването на телата от недеформирани Припекски гранити (разкрити извън картния лист) с възраст 52,8 Ma (Овчарова, 2005), които са секущи спрямо зоната на срязване.
На к. л. Кърджали милонитната зона се проследява в участъка Кьошев дол, с. Велешани и в долините на реките Дамица и Сухата река, североизточно от село Папрат. Тук тя е полегато потъваща на изток–североизток и се маркира от милонити в амфиболитов фациес, теренно представени от очноивичести гнайси, развити по порфирни гранити. Текстурата на гнайсите е милонитна. Бившите порфири са превърнати в порфирокласти, сигмоидално изтеглени с ясно изразен S/C милонитен строеж. Независимо, че в посочения участък зоната е полегато потъваща, отседният характер се запазва и мезоскопските критерии показват ляво отседно срязване.
