Кърджалийска зона на срязване. Кърджалийската зона на срязване отделя Боровишката и Кърджалийската литотектонска единица (Саров и др., 2004). Срязването по нея има крехко-пластичен характер. Маркира се от милонитни зони с наложен метаморфизъм в зеленошистен фациес. Установени са стръмно залягащи милонитни зони, свързани с отседни участъци западно от село Каменарци, и полегато залягащи милонитни зони, оформящи тектонски клипи при селата Воловарци, Македонци, вр. Сиври тепе и др.
Представителни разрези на милонитната зона се наблюдават южно от Кърджали, в дълбокия дол западно от с. Каменарци, между селата Опълченци и Петлино, по пътя Опълченци – Воловарци и Кърджали – Ардино, както и до стената на язовир Кърджали. Повсеместно наложената катаклаза затруднява определянето на кинематиката на зоната. Запазените пластични участъци са определено отседни. Такива са западно от с. Каменарци. Там се наблюдава ясно наслагване на крехко-пластични и крехки разседни движения, довели до образуването на типична синдетачмънт брекча, затъваща под много стръмен ъгъл. Повечето от установените крехки движения имат разседен характер с пропадане на североизточното крило, върху което са заложени палеогенските понижения.
5.2.1.2. Подутини
В обхвата на картен лист Кърджали попада част от Централнородопската подутина. Тя се разглежда (Ж. Иванов, 1998) като късноалпийска структура, свързана с изявата на регионалната екстензия през къснокредно-палеогенско време. В обхвата на картния лист фолиацията в метаморфитите затъва устойчиво на североизток, изток и югоизток със средни наклони от 20 до 40°, като ясно очертава източната периферия на подутината, изградена от скалите на Боровишката и Кърджалийската литотектонска единица.
Описаните зони на срязване отделят разрезите на три литотектонски единици – Ардинска литотектонска единица, включваща мигматитовия разрез на ядрото; Боровишка литотектонска единица с метаморфозирания в амфиболитов фациес без мигматизация разрез и Кърджалийската литотектонска единица с разрез в зеленошистен фациес. В пределите на картния лист развитие има само последната. Изнасянето на посочените литотектонски единици е поетапно. Времето на изнасянето на разреза на Боровишката литотектонска единица се определя от последните движения по Боровишката зона, които са приключили до внедряването на Припекския недеформиран гранит с възраст 52,8–53 Ma (Овчарова, 2005). По косвени данни изнасянето на разреза на Кърджалийската единица се приема в интервала 53–65 Ma, което датира и времето за началото на зараждане на първите палеогенски басейни.
