5.3.3.3. Звинишко-Ибреджекска структурно-тектонска зона (южна периферна подзона)
Като единна второразрядна единица и под горното наименование се дефинира за първи път тук. Накратко, тя обединява част от т. нар. Лозенско-Ибреджешка структурна зона (Боянов, Горанов, 1997ф), Звинишката кръгова структурна зона (Йорданов, 1996ф; Йорданов в: Саров и др., 2002) и Бряговско-Вълчеполското (или Бряговско) понижение (Боянов и др., 1963). Всяка от тях има самостоятелно положение и полиетапно специфично развитие. Самото им развитие е в тясна взаимовръзка, а общата им преработка и обединението им в единна зона съвпада с етапи на съвсем млада тектонска активизация. Пълна характеристика на тази зона се предлага в обяснителните записки на картните листове Книжовник и Славяново – М 1:50 000. От зоната на к. л. Кърджали са застъпени само части от Високополянското понижение.
Високополянско понижение. Разположението на тази структура съвпада отчасти с т. нар. Ардинска грабен-синклинала (Янев, 1975, 1981) или се включва към периметъра на „Ардинската зона” (Геоложка карта на България в М 1: 50 000 – к. л. Кърджали).
Структурата е северен аналог на Плазищенското понижение. Залагането им е синхронно и е свързано със събития, съпътстващи изявата на междинен пиренейски подетап. Запълва се от варовиково-пирокластичната задруга на Чифлишкия вулкански подкомплекс най-вероятно чрез периодични насочени взривове и внушителни пирокластични потоци, генерирани от треторазрядните центрове по северния отрязък от външната дъга на Чифлишкия линеен вулкан. Като цяло това представляват дистални фациеси на Нановишката структура, но прехвърлящи границите на Момчилградската комплексна депресия.
Седимент-вулканогенният пълнеж на Високополянското понижение участва в крилата на Бряговската синклинала, разполагаща се основно североизточно и северно от изследванат площ. Деформациите му се обвързват с късен или, както считат Боянов, Горанов (1997ф), „свързан с проявата на Савската фаза структурен план”.