Кърджалийско-Самотновски праг. За първи път и под това наименование се описва в настоящия текст. Като „Кърджалийски праг”, ограничаващ треторазрядните структурни зони от Североизточнородопската и Момчилградската комплексна депресия, се дефинира за пръв път от Йорданов (1999б). Наличието на тази структура не е отчетено при миналите палеогеографски реконструкции (Боянов, Горанов, 1995; Boyanov, Goranov, 2001).
Прагът се отъждествява с предполагаема крипторуптура, ограничаваща от изток и север Рибиновското подуване, откъдето се трасира на северозапад и запад до района западно от Кърджали. Южният му фланг се разполага в околностите на селата Самотно и Рибино (к. л. Крумовград – 1: 50 000). Той служи за западен ограничителен контур на приабонския басейн, изпълващ Същинското Източнородопско понижение и отчасти контролира от ЮЗ югоизточното продължение на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог.
Момчилград-Джанковска магмоконтролираща крипторуптура. Структурата е до известна степен предполагаема и недоказана по геофизичен път. Предложена е и се описва за първи път в настоящата записка.
Касае се за изтеглена в субекваториална посока мислена линия, ограничаваща от юг Нановишкия вулкански масив (Фиг. 25) и определяща неговия полукръгов характер. Общата ù дължина е приблизително 23 km, като в рамките на изследванат площ е застъпена отсечка с дължина 8,5 km, разполагаща се между Момчилград до около 1 km И от с. Чобанка.
В пределите на картния лист структурата ограничава от юг последователно подредените в източна посока южни завършеци (флангове) на Сушевската група вулкански центрове от външния полупръстен на Чифлишкия линейно-гнездови вулкан; Заградската група екструзивни тела (Светиилийски вулкан); субпаралелно ориентираните извънкалдерни, прикалдерни и отново линейно подредени тела от състава на Равенския второразряден вулкан. Още по на изток (к. л. Студен кладенец – М 1:50 000) в нея опират последователно южният фланг на вътрешния (Църквишки) линеен канал (Чифлишки етап); Амбартепенският риолитов купол, затварящ от юг СИ дъга на Светиилийския вулкан, както и просичащите го материали на най-южно разположения андезитов център от Свирецкия вулкан.
Източният фланг се маркира по разположението на Тепеджиюренския риолитов център, оформящ от ЮИ източния завършек на външната Чифлишка дъга.
Южно от Момчилград-Джанковска крипторуптура няма набелязани апарати от Зорнишкия етап.
Същата зона разделя от юг Нановишката огнищова структура от Звезделската вулканска постройка с условието, че пирокластите и епикластитите от основата на същата свободно проникват към атриото и централните (вътрешни) прикалдерни участъци на „Нановица”. Под контрола ù е разположението на сателитни подхранващи канали, както и периферно (в т. ч. дистално) разположените тела от субвулканския пръстен на Звезделския вулкан.
Не се изключва възможността непосредствено северно от тази зона да се разполага дълбоко проникваща в кората магмопроводяща руптура, за която може да се съди по И-З удължение на Тепеджиуренския вулкан (Фиг. 27 – на пресечницата с най-външния полупръстен и при условие, че тук не играе роля радиалния фактор), както и линейната подредба и наситеност на центрове от Момчилградския и Равенския етап по линията южно от с. Равен – Момчилград.
Интерес представлява мисленото продължение на крипторуптурата по линията Момчилград (или с. Сушево, северно от упоменатите центрове) – с. Върхари – с. Поточе до С и СЗ от с. Цвятово. Приблизително по тази линия се разполага рязкото уширение на Кърджалийската депресия и Груевската зона (при с. Върхари) в западна посока, както и северната граница на Плазищенското понижение. Южно от нея става рязкото удълбочаване на (приабон-) олигоценския басейн.
