Кърджалийски разлом. Под това наименование се описва за пръв път от Р. Иванов (1960). Като „Кърджалийска разломна зона” структурата е упомената в обяснителната записка към Геоложка карта на България в М 1:100 000 (к. л. Кърджали). Като синоним пак там се посочва „Ардинска разломна зона”; „Кърджалийско-Златоустовски разлом” (Боянов, Кожухаров, 1968); Ардинска грабен-синклинала (Янев, 1975). Мисленото продължение на изток се е възприемало като регионален разлом, белязан по линейното разположение на Хисарския, Перперешкия, Студенкладенецкия и Маджаровския вулкан (Янев и др., 1968).
В регионален план структурата се следи от западно от Кърджали през с. Чифлик до околностите на с. Мост (Хасковско). В тези райони различни автори охарактеризират елементи от нея като зони на флексурно прегъване и скъсване.
В пределите на картния лист Кърджалийският разлом се проследява от СИ бряг на яз. Кърджали СЗ от Главатарци, на изток до с. Зимзелен, където е отместен на север по разломи, ограничаващи от изток Солищенския блок. Малък, отседно сместен на ЮИ отрязък от разлома се маркира северно от с. Скалище (СИ отдели на площта). В посочените участъци той има генерално субекваториално направление. В района на запад от Кърджали части от него са силно усложнени от система субпаралелни разломи със СЗ–ЮИ посока, по някои от които са осъществени значителни блокови денивелации.
Сложният строеж на тази структура се наблюдава непосредсвено СЗ от Кърджали. В този участък тя е с характер на зона, широка над 500 m. Тя се изразява в серия субпаралелни И-З изтеглени нарушения с противоположен знак, маркирани от ограничен от всички страни хорст в зона на вертикален преход и зацепване на седиментите от конгломератно-пясъчниковата и мергелно-варовиковата задруга. Същите изграждат своеобразни вертикални ритли. Висящите, също блоково-оформени крила са изградени от скалите на туфитната пачка на пирокластично-варовиковата задруга (Кърджалийска група).
Преработката на тази зона е изключително интензивна и се изразява в серия субпаралелни или оперяващи разноориентирани тектонски линии, водещи до катаклаза, стриване, брекчиране и наличие на тектонска глина. Разседният елемент е подчертан от изправени скални пластове, но са наблюдавани и коляновидни или полегнали южновергентни прегъвания с посока на шарнирите 240/20º. Само локално по харнишови повърхнини са наблюдавани вероятно спрегнати дясноотседни движения с посока 160º. По зоната не са осъществени значителни хидротермални промени.
За западното и източно продължение на структурата са присъщи пропадания в южна посока. Техните денивелации са от порядъка на 50–250 m, но са твърде условни, тъй като западния ù фланг приблизително съвпада със северозападния фланг на Кърджали-Самотновския структурен праг. Същият рамкира от юг периметъра на Същинското Източнородопско понижение и преди ликвидирането си на изток е играл роля при оформяне на южния борд на вулкано-седиментния трог в указания район. Скалите на пирокластично-варовиковата задруга трансгредират върху окрайни зони на двете структури с непостоянни дебелини на запълващите ги седименти, Подрумченска свита (с. Главатарци) или директно върху кристалинния фундамент, разкрит около с. Брош. Макар и оформена сега като негативна блокова структура, преди олигоценската трансгресия тя е била по-високо издигната от разположения на север блок. По време на трансгресията северния блок е издигнат, а сегашните взаимоотношения указват за подновена (късна) активизация.
Островецкият разлом (зона) представлява ИСИ продължение на доста условно прокарания т. нар. Ледницки разлом (Георгиев и др.,1998ф). Следи се непосредствено южно от шосето за с. Равен и маркира тектонските взаимоотношения между двете първоразрядни вулкански структури – Звезделска и Нановишката. Последната е представена от пояса на разпространение на Момчилградския вулкански подкомплекс и реликтови, блоково оформени структури от син-посткалдерното развитие на магматогенната полукръгова структура.
Ориентацията на структурата е ИСИ (около 75º). Дължината ù, заедно с Ледницкия участък е около 5 km. Ширината на зоната се отъждествява с ширината на т. нар. тук Чобанска разломно-блокова зона (0,5–0,8 km).
Пропадането е на ССЗ. Серията напречни ССЗ–ЮЮИ разломи предопределят блоковия строеж и съответните разноамплитудни денивелации. Приблизително следвайки ориентацията на тази зона и най-вече северно от същата са маркирани множество линейно подредени канали, продукт на различни етапи от развитието на вулканския масив. Приблизително тук се прокарва клон (или главното трасе?) на Момчилград-Джанковската магмоконтролираща крипторуптура, поради което Островецката зона би могла да се разглежда като отражение или приповърхностно крехко доразвитие на дълбочинната структура.
Сипейски разлом. Разломът може да бъде възприет като елемент от СЗ–ЮИ система, усложняваща линията на Кърджалийския разлом северно от града. Понастоящем той е с разседен характер, ограничаващ от СИ т. нар. тук Пропастки хорст. В североизточния слабо денивелиран блок се разкриват скали от туфо-туфитната пачка (туфитно-туфозна задруга към Рабовски вулкански подкомплекс) и варовиково-пирокластичната задруга (Чифлишки вулкански подкомплекс). Атанасов, Горанов (в: Андреевич и др., 1988) характеризират двата изометрични канала (центрове), отнесени тук към състава на Зорнишкия вулкански подкомплекс, като „дебела над 10 m дайка, запълваща дислокацията”, но възприемат структурата като проводник на възходящи, в т. ч. кисели хидротермални разтвори, осъществили метасоматичните промени всред туфите на „втори и трети олигоценски хоризонт”. Като продукт на тази площна аргилизация се явяват бентонитовите находища около Кърджали.
Предвид първичния магмопроводящ характер, тази структура се приема тук като регенериран на по-късен етап канал от радиалната компонента (елемент) на Нановишката полукръгова огнищова структура.
Друмченският разлом (по името на с. Друмче, ЮИ ъгъл на картния лист) е новоотделена структура от разседен тип със ЗСЗ–ИЮИ (285º) простирание, дължина над 2 km и пропаднал южен блок. Същият е оформен по разкъсан покров от долната ефузия на Звезделския вулкан и площно интензивно променени лави от състава на Момчилградския подкомплекс, денивелирани спрямо пълния разрез на Звезделския вулкански комплекс южно от с. Врело. Амплитудата на пропадане варира в границите 50–100 m.
Вълковичкият разлом (Георгиев и др., 1998ф) представлява субекваториален малоамплитуден разсед с дължина около 2 km, развит северно от Джебел в землището на едноименното село. Южният пропаднал блок е оформен по пясъчниците на Джебелска свита. В северния – или лежащия блок участват седименти и пирокластити на Чифлишкия подкомплекс от рамките на Плазищенското понижение, субвертикално прегънати паралелно на тектонската линия в непосредствената ù зона на влияние.
