Централна подзона. Подзоната е с обща дължина от 40 km и има субекваториално удължение. Разположена е косо спрямо тренда на второразрядната структурна зона. От север е ограничена от мисленото продължение на Момчилград-Джанковската крипторуптура (или възможен крипторазлом с аналогична И-З ориентация). От юг част от границата ù се бележи с тектонски скъсвания по флексурни пропадания от системата на Пресешката дислокация или нормално по материалите, изпълващи Бенковското понижение (ЮЗ подзона – к. л. Златоград и Джебел в М 1: 50 000). Ширината между указаните граници е около 17 km.
Централната подзона на Момчилградската структурна зона се маркира по бързото уширение на Кърджалийската депресия в западна посока по линията с. Върхари – с. Купците и Цвятово. Около или южно от тази линия скалите на високоиздигнатия фундамент рязко потъват до дълбочина около 2500 m. Възможно обяснение за тази внушителна денивелация е първично обусловените стръмно затъващи крила на антиформното подуване от север и запад към ядрените части на понижение (синформа; „Снежински синклинорий”), ограничено от изток от Рибиновското издигане (Горанов и др., 1995) или Момчилградската криптоструктура (Боянов, Горанов, 1997ф).
Треторазрядни единици. В рамките на картния лист към централната подзона на Момчилградската структурна зона спадат части от трансзоналната Кърджалийска депресия, малък периметър от Груевската зона (около с. Върхари), северните отдели на Плазищенското и Джебелското понижение, както и малка част от Звезделския вулкан. Към нея са включени фрагменти от т. нар. Хубавелска зона и почти изцяло специфичната постройка на Соколинския вулкан.
Плазищенско понижение. Като самостоятелна структура се обособява в настоящата записка. Понижението не е отразено на Фиг. 26, тъй като се възприема като част от ареала на Нановишкия вулкан.
Структурата представлява южен аналог на Високополянското понижение, отнесено от нас към Звинишко-Ибреджекската структурно-тектонска зона. Заложена е на един междинен (R32–R33) пиренейски подетап, предопределящ нова конфигурация на олигоценския басейн. В основата му се разполага пясъчниково-брекчоконгломератна задруга, бележеща етап на вулканска активизация, регресия и трансформиране границите на басейна. Преобладаващият пълнеж е представен отново от материалите на варовиково-пирокластичната задруга (Чифлишкия вулкански подкомплекс), отложен в топло плитко море. Обликът, стилът и генезисът са аналогични с тези на Високополянската структура. Основната разлика се състои в това, че дисталната зона от рамките на Плазищенската структура се обособява по ареала на аналогични насочени взривове и пирокластични потоци, главно продукт на вътрешния – Църквишки сърповиден канал на второразрядния вулкан (източната прикалдерна зона от централните участъци). Не се изключва синхронна активация, свързана със Сушевската група центрове (Фиг. 27).
Джебелско понижение. Под това име Боянов, Горанов, (1997ф ) и Boyanov, Goranov (2001) разглеждат част от т. нар. „...Момчилградски ареал, включен към Джебел – Звезделски район, изграждащ по-голямата част от централната и западната част на Момчилградското понижение” (Геоложка карта на България в М 1: 100 000 – к. л. Кърджали).
Към пълнежа на понижението авторите отнасят „всички долноолигоценски седименти” (т. е. целия палеогенски разрез, включващ и неотделената на етапа палеоценска и приабонска подложка). Като „характерна и специфична само за него” се счита Джебелската свита (Боянов, Горанов, 1997аф). Описвано е още като „Джебелско ерозионно-денудационно котловинно понижение” (Геоложка карта на България в М 1: 100 000 – к. л. Крумовград и Сапе) или като „периферно по отношение на Стръмниридската постройка структурно-денудационно понижение” (Вапцаров, 1983).
Под същото наименование като самостоятелна наложена структура с „вулкано-продуктивен” характер за пръв път се възприема от Йорданов (в: Саров и др., 1997ф). Джебелското понижение от трети ред се изгражда от седиментите и прослояващата ги кисела пирокластика на Джебелска свита, както и нормално разполагащите се върху тях варовици на Мъгленишкия риф (к. л. Джебел – М 1: 50 000). В пределите на картен лист Кърджали попадат само части от северната му периферия.
Залагането на понижението се свързва с денивелачни процеси от R32 пиренейски подетап при рязко съкращаване на басейна и смяна на фациеса, свързано с интензивен теригенен снос в условията на сравнително активен хидродинамичен режим. Структурата вероятно се изпълва от внушителен фронт и проделтовата зона на конструктивна делта в комбинация с налагащ се плиткоморски режим.
Сходството на материалите в основата (делтови? конгломерати) с доказано алувиалните наслаги от основата на Кушленската калдера (к. л. Златоград – М 1: 50 000) дават основание на Йорданов (в: Саров и др., 1997ф) да ги възприеме като пространствен и възрастов аналог.
