Звезделски вулкан. Това е мащабна вулканска структура, от която в площта на картния лист попада малка част от северната ú периферия. „Андезитобазалтова ефузия от хоризонт на ІІІ среднокисел вулканизъм” (Р. Иванов, 1960), част от „Стръмниридска вулкано-куполна структура” (Вапцаров, 1983), „Звезделски стратовулкан” (Янев, 1981), „Звезделска магмена структура” (напр. Георгиев и др., 1998ф), „Звезделска калдера” (Вапцаров, 1987) като част от Звезделския вулкански район (Георгиев и др., 1998ф) или „Звезделска вулкано-тектонска структура” (калдера – Йорданов, 1999б) – това са част от определенията за тази единица.
Съществуват схващания относно нейния магматогенен кръгов характер.
Структурата е причислявана към т. нар. Джебел-Звезделска зона (Кожухаров и др., 1995), Звездел-Крумовградска зона или „Звездел-Крумовградската вулкано-тектонска структура” (Boyanov, Goranov, 1997ф; 2001).
Строежът на вулкана е относително прост. В периферните проксимални участъци в основата му са отложени две напълно сходни по състав туфитно-туфозни пачки с епикластити. Същите представляват издържани маркантни нива, разделени от т. нар. долна ефузия от базични до среднокисели вулканити – лавов покров с приблизително постоянна дебелина. Следва главната – т. нар. горна ефузия, която продуцира основно нееднократно, импулсно наслагващи се лавови покрови, изключително рядко съпътствани от слаби експлозии с локално развити пирокластични пачки.
В проксималните периферни части на структурата най-вече от изток, север и юг са набелязани голям брой съхранени стълбове на подхранващи канали, сечащи както само долния, така и горния ефузивен покров. В дисталната периферия на вулкана пръстенообразно са развити голям брой субвулкански секущи и силообразни тела.
В централните участъщи (извън картния лист) се разполага известният Звезделски плутон – хипоабисална интрузия, изградена от дребнозърнести кварц-монцогабра, монцо-габродиорити, монцодиорити и др.
На базата на новоустановения строеж на непосредствената подложка спрямо централните участъци на вулкана, както и на тектонските взаимоотношения между двете зони е фактологично доказана тезата на Вапцаров (1983, 1987) за калдерния характер на Звезделския вулкан (Йорданов и др. в: Саров и др., 2005ф).
Към литодемичния пакет на структурата в рамките на картния лист се включват части от новодефинираните тук Чуковско-Сулишка дъга (пояс) и Багрянско-Пазарски дайков сноп.
Чуковско-Сулишката дъга (по името на селата Чуково и Сулица, съответно к. л. Джебел и Крумовград, 1: 50 000) представлява изпъкнал на север, дълъг около 18 km полупръстен, разположен по северната вътрешна периферия на вулкана. Изграден е от групирани, сравнително гъсто и равномерно разположени сателитни подхранващи канали, некове и куполи с изометрична форма. Размерите им варират от първите няколко- до няколкостотин метра. Най-изразената структура от този клас е Старосоколинският център, разполагащ се на около 1 km източно от с. Старо Соколино. Той представлява класически купол на изстискване, маркиран по фуниевидното разположение на призматичната отделност около съхранена (ненарушена) вътрешна зона. Диаметърът му е около 250 m.
Багрянско-Пазарският дайков сноп е разположен между селата Багрянка, Хубавелка (к. л. Джебел, М 1: 50 000), Веселина и Пазарци (к. л. Крумовград, М 1: 50 000). Структурата е със ЗСЗ-ИЮИ (~295°) направление, дължина 12 km и максимална ширина 2, 5 km, миндаловидно изцеждаща към фланговете.
На територията на картния лист около с. Багрянка е представена само част от северозападния ú фланг. Подробно описание за типа, механизма на залагане (кулисообразното ешелонизирано преотваряне) са представени в Стоянов, Харковска (1993).
Соколински вулкан. Установен е при настоящите изследвания. Това е сравнително неголяма (2x1,5 km) по размери и обем на продуктите си самостоятелна постройка. Геометричният ù център се разполага на 2 km ИЮИ от с. Соколяне. Южните ù части са отнасяни към Момчилградския вулкански комплекс, а северните – към Звезделския комплекс (Георгиев и др., 1998ф).
Строежът, както и контурът на структурата, маркиран по разположението и формата на подхранващите канали, определя нейния елиптичен (кръгов) огнищов тип. Вулканът генерира специфична пирокластика, просечена от многобройни подхранващи концентрично и радиално разположени удължени канали. Преобладават куполи на изстискване, очертаващи се по ветриловидни, в т. ч. полегнали в основата си субхоризонтални призми.
Концентричният и радиалният елемент се допълва от разположението на нехарактерни за конкретния район насищания на дайки със среден състав. За тях не се изключва генетична връзка със залагането на Багрянско-Пазарския дайков сноп, но ориентацията им е зависима от елементи, характерни за Соколинския вулкан.
Хубавелска зона. Тази новоотделена зона от категорията на вулкано-тектонските структури е частично застъпена в югоизточния ъгъл на картния лист. Повечето от характеризиращите я белези насочват за самостоятелно развитие и собствен структурен контрол, нехарактерен както за Нановишкия, така и за Звезделския вулкан. Проявата на включения към нея обособен периметър на Момчилградския вулкански подкомплекс, както и структурата на Соколинския вулкан в близост до Момчилград-Джанковската крипторуптура допускат възприемането ú като проникваща зона на взаимодействие с отношение към развитието на разположената непосредствено от север полукръгова магматогенна структура.
Набелязаната от Йорданов и др. (в: Саров и др., 2005ф) голяма група от линейно подредени и изтеглени в субмеридионална посока диатреми западно от с. Пиавец (к. л. Джебел – М 1: 50 000) са подхранващите центрове на лавовите продукти от Момчилградския вулкански подкомплекс в указаната зона. Формата и разполажението им в комбинация с разположението на Соколинския вулкан от север ни дава основание да предположим наличието на магмопроводяща крипторуптура със С–Ю удължение, ориентирана под прав ъгъл спрямо Момчилград-Джанковската зона.
