Обяснителна записка към геоложката карта на република българия
Свързани:
Susam - k-35-075-b-susam-geolozhka-karta-na-republika-blgariya BG, k-35-075-g-nikolovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-087-a-ardino-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-076-g-slavyanovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-076-v-knizhovnik-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-087-gdzhebel-k-35-099-b-kirkovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-075-a-iskra-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-088-g-chernichevo-k-35-100-b-kehros-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-088-b-madzharovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-075-v-komuniga-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-088-v-krumovgrad-k-35-100-a-egrek-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, Zapiska-Svoge EN, k-35-087-b-krdzhali-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-089-a-ivaylovgrad-geolozhka-karta-na-republika-blgariya
- Навигация на страницата:
- 5.3.3. Други тектонски структури
|
F6 |
линейни сложно устроени структури с редуцирани и трансформирани (видоизменени) сектори |
R42 | ||||
|
|
Преработка |
| ||||
|
F5 |
плитки мащабни, предимно спокойни изометрични или брахисинклинални |
|
|
R41 | ||
|
Син- постседиментационни |
синккал- дерни |
BF4 |
преобладаващо грабен-синклинали; приразломни огъвания |
|
|
R3(4) |
|
синвулкански |
|
|
F4 |
ГПНЛП; ЛПСГ; унаследени субструктури в пирокластичните потоци |
R32 | |
|
|
F3 (BF3) |
моноклинални, полуизометрични негативни и гънково-блокови негативни |
|
|
R31 | |
|
| ||||||
|
Син- постседиментационни |
синвулкански |
|
|
F23 |
гънки на вулкано- тектонско слягане под силата на тежестта; локални дребни гънки на пластично течение |
R2(4) |
|
F22 |
гънки на първични наклони в лавовите покрови (ГПНЛП) |
R23 | ||||
|
|
F2 (BF2) |
гънки на плъзгане, в т.ч. съпроводени със страничен натиск; (хорст-) антиклинали и (грабен-)синклинали, моно-хомоклинали |
F21 |
локални подводно-свлачищни гънки (ЛПСГ) | ||
|
Предсинседимен тационни (по отношение на R22) |
F1 (BF1) |
унаследени отразени (щампови) и гънково-блокови (подутини и синформи във фундамента) |
|
|
R1- R22 | |
между околностите на вр. Петрова могила до около 1 km северно от горното и средно течение на р. Кутенди дереси. На неговия фон по долината на Костилковска река са пропаднали на различни нива правоъгълни, удължени в С–Ю посока грабени, изградени от скалите на конгломератно- пясъчниковата задруга и е телескопиран още по-високо издигнат триъгълен в план (клиновиден) блок от нискостепенни метаморфити от подложката. Блоково оформени по стъпаловидни (между с. Сив кладенец и вр. Петрова могила) или срещуположно затъващи разломи (между ЮЗ от с. Долно Луково до южно от същия връх) са скалите на Подрумченската свита в локалното понижение. Грабеновидни фрагменти от нея се разполагат СЗ от с. Долно Луково, както и в района на с. Меден бук. При същото село Боянов (в: Кожухаров и др., 1995) описва структурата като „Белоречки грабен”, т. е. като дезинтегрирана част от новодефинираната като самостоятелна, вътрешнопланинска структура, отстояща на около 5 km на северозапад (к. л. Черничево – М 1:50 000).
5.3.3. Други тектонски структури
5.3.3.1. Трансзонални тензионни зони
Ареал на късния базичен вулканизъм. Под това название обособяваме пространството на развитие на разсеяни или групирани олигоценски базични тела с мантиен произход, описани от Маврудчиев (1964). Подробната им характеристика се прави от Marchev et al. (1998). Авторите обвързват генезиса им със субдукция, магматично фракциониране в горната мантия и корова контаминация.
Структурната зона е със субекваториално направление и обхваща пространството от западно от с. Егрек (к. л. Крумовград и Егрек – М 1:50 000) до източно от с. Орешино с обща дължина 45 km. Ширината ù на българска територия е около 20 km, а с новоустановеното тяло при Маджарово тя нараства до 30–35 km. Изградена е преобладаващо от дайки, ориентирани ортогонално или в СЗ–ЮИ и СИ–ЮЗ посока, внедрени по тензионни пукнатини или разломи с аналогично направление (Маврудчиев, 1964; Marchev et al., 1998). Описвани са още диатреми, некове и субвулкански тела.
На картния лист няколко групирани андезитови канала с неясен, най-вероятно некоподобен характер са съсредоточени в билните части на релефа на около 1,5 km ИЮИ от с. Орешино. Телата прозират под относително недебелите наслаги с плиоцен-плейстоценска възраст. Разположени са незакономерно, а размерите им варират от няколко до първите десетки метра.
Към същия ареал условно отнасяме и неотбелязаните на картата тънки и неиздържани, ориентирани в изток–западна посока андезитови дайки от района на с. Долно Луково (западно от с. Мандрица), за които съобщават Кожухаров и др. (1995). Авторите включват скалите в състава на т. нар. дайков тензионен комплекс (хат).
Marchev et al. (1997) приемат, че Родопските алкални базалти от зоната са „тясно свързани с най-младия фелзитов риолитов вулканизъм в Източните Родопи”.
Изтегляне 2.29 Mb.
Сподели с приятели:
